Интернетът нямаше да бъде същият без бутона „Харесвам“ – иконката с вдигнат палец, която Facebook и други онлайн платформи превърнаха в дигитален феномен.
Харесва ви или не ви харесва, този бутон служи като творчески катализатор, система за доставяне на допамин и емоционален инструмент. Той дори стана международна туристическа атракция, след като Facebook постави символа на огромен знак пред своята централа в Силициевата долина - до момента, в който компанията се преименува на Meta Platforms през 2021 г.
Нова книга със заглавие „Like: The Button That Changed The World“ разглежда сложната история зад символа, който се превърна едновременно в благословия и проклятие за дигитално управляваното общество. Историята води началото си от гладиаторските битки за оцеляване в Римската империя и стига до началото на XXI век, когато пионери като съоснователите на Yelp – Ръс Симънс, Twitter – Биз Стоун, PayPal – Макс Левчин, YouTube – Стив Чен и изобретателят на Gmail – Пол Бучайт, експериментират с начини за възнаграждаване на ангажиращо съдържание онлайн.
На 18 май 2005 г., служител на Yelp на име Боб Гудсън скицира груба рисунка с жеста на палец нагоре и надолу – начин хората да изразяват мнение за публикувани в сайта ресторантски ревюта. Yelp обаче не прие предложението на Гудсън и вместо това прие бутоните „полезно“, „забавно“ и „готино“, създадени от Симънс. Но старата скица вдъхновява Гудсън да се обедини с Мартин Рийвс, за да изследват как се е появил бутонът „Харесвам“ в новата си книга.
„Това е нещо просто и елегантно, защото бутонът „Харесвам“ казва: „Харесвам те, харесвам съдържанието ти. Харесвам те, защото съм като теб, част съм от твоето племе“, казва Рийвс в интервю за Associated Press. „Но е много трудно да се отговори на простия въпрос: „Кой всъщност изобрети бутона „Харесвам“?“
Meta hurtles toward a seismic antitrust showdown that could tear apart Mark Zuckerberg's empire, with Facebook, Instagram, and WhatsApp facing a spin-off that would redraw the map of Big Tech.
Въпреки, че Facebook е основната причина бутонът „Харесвам“ да стане толкова популярен, компанията не го е изобретила и дори първоначално е била на път да го отхвърли като незначителен. Отнема близо две години убеждаване, преди Марк Зукърбърг да одобри въвеждането му на 9 февруари 2009 г. – пет години след създаването на мрежата в общежитие на Университета в Харвард.
Както често става с иновациите, и тук няма един-единствен изобретател. Идеята се оформя над десетилетие в Силициевата долина.
„Иновациите често са социални, а Силициевата долина беше правилното място за всичко това, защото има срещи на култури и обмен на идеи. Всички се събираха, за да говорят за това, върху което работят, и се оказа, че много от тях работят върху едни и същи неща.“, казва Рийвс.
Желанието за създаване на прост механизъм за изразяване на одобрение или неодобрение изниква от платформи като Yelp и YouTube, които разчитат на потребителско съдържание, без да инвестират огромни суми.
Идеята на Гудсън за палец нагоре и надолу не идва от нищото – тя възниква от филма „Гладиатор“, в който император Комод (Хоакин Финикс) използва жестовете, за да пощади или убие бойците на арената. Но образът на „палец нагоре“ се утвърждава още през 70-те години с героя Фонзи (Хенри Уинкълър) от „Happy Days“, а в началото на 2000-те години той се появява и като бутон на дистанционните на TiVO.
Сайтът “Hot or Not” и услуги като Digg, Xanga, Vimeo и YouTube също допринасят с идеи за тази форма на дигитално одобрение.
Facebook несъмнено превърна бутона „Харесвам“ в универсален символ и извлече най-голяма полза от него.
През 2007 г. инженерите на Facebook вече експериментират с такъв бутон, но Зукърбърг се противопоставя – страхува се, че мрежата ще стане твърде елементарна и безсъдържателна.
В същото време социалната мрежа FriendFeed, създадена от Бучайт и Брет Тейлър (днес председател на OpenAI), въвежда свой бутон "Like" през октомври 2007 г. – макар че услугата не оцелява дълго и е придобита от Facebook.
Първоначално Зукърбърг отхвърля името „Awesome“ („Страхотно“) за бутона, но в крайна сметка се съгласява на „Like“. Именно тогава Facebook осъзнава, че бутонът не само задържа вниманието на потребителите, но и позволява събиране на данни за интересите им – което се превръща в основа за таргетираната реклама, донесла над $165 милиарда за Meta през изминалата година.
През 2016 г. компанията разширява опциите с нови емоции: „любов“, „грижа“, „ха-ха“, „уау“, „тъга“ и „гняв“. Макар броят на натисканията да не е публичен, Левчин смята, че те са трилиони. „Какво харесват хората... това може би е най-ценната информация в интернет“, казва той.
Бутонът „Харесвам“ също така води до емоционални проблеми – особено сред младежи, които се чувстват пренебрегнати, ако постовете им не получат реакция, и сред нарцисисти, които жадуват за похвали.
Според Рийвс това са непредвидени последици: „Ако дори не можеш да предвидиш положителните ефекти от една иновация, как ще предвидиш страничните ефекти и нуждата от намеси?“
Въпреки това, той смята, че бутонът „Харесвам“ е докоснал хората дълбоко. „Случайността на тази иновация е част от същността ѝ. И не вярвам, че можем лесно да се откажем от желанието да харесваме и да изразяваме симпатия – то е резултат на 100 000 годинишна еволюция.“
