Ново социологическо проучване показа, че 57% от израелците подкрепят провеждането на предсрочни избори и че ако те се проведат днес, новата партия, оглавена от бившия премиер Нафтали Бенет, би излезла на челна позиция, спечелвайки 24 места в Кнесета.
Проучването, проведено от частния израелски телевизионен канал Channel 12 и публикувано в сряда вечер, показва, че партията на Бенет би спечелила 24 от общо 120 места в Кнесета. Партията Ликуд, ръководена от премиера Бенямин Нетаняху, се нарежда на второ място с 22 места, а Демократическата партия, водена от Яир Голан, печели 12 места според проучването.
Ултраортодоксалната партия Шас на Арие Дери, и партията „Наш дом Израел“ на Авигдор Либерман биха получили по 10 места, докато партията „Йеш атид“ („Има бъдеще“) на Яир Лапид би спечелила 9 места. „Единен юдаизъм на Тора” с лидер Ицхак Голдкнопф и партията „Оцма Йехудит“ („Европейска сила”) на Итамар Бен Гвир биха получили по 8 места.
Партията на Бени Ганц „Национално обединение“ би спечелила 7 места, а партиите Хадаш–Таал и Обединеният арабски списък — по 5 места.
Партиите, които не успяват да преминат изборния праг (3,25% от валидните гласове), включват Религиозен ционизъм, ръководен от финансовия министър Бецалел Смотрич (2,8%), и партията Балад (1,2%).
Политическите блокове, опозиционните партии, с изключение на арабските фракции, биха спечелили 62 места, или 72 с включването на всички опозиционни групи. Настоящата управляваща коалиция би спаднала до едва 48 места.
За да формира правителство, кандидатът за премиер трябва да получи подкрепата на поне 61 депутати от Кнесета.
Нетаняху или Бенет?
Същото проучване показва, че 57% от анкетираните подкрепят провеждането на предсрочни избори – включително 88% от опозиционните избиратели – докато 31% се противопоставят на идеята, включително около 60% от поддръжниците на коалицията.
Попитани за участието на ултраортодоксалните партии в бъдещи правителства, 33% от анкетираните заявяват, че го подкрепят, 55% са против, а 12 процента са нерешителни.
Що се отнася до приоритетите на предстоящите изборите, 43% от анкетираните посочват провала около атаката на 7 октомври 2023 г. от палестинската група Хамас като най-важен въпрос, следван от съдебната реформа (20%), закона за военната служба (17%) и Иран (9%), докато 11% са несигурни.
Настоящото израелско правителство, формирано в края на 2022 г., има законов мандат да остане на власт до края на 2026 г., освен ако не бъдат свикани предсрочни избори.
На въпрос кой е най-подходящ за премиер, 39% избират Нетаняху, 22% предпочитат опозиционния лидер Яир Лапид, а 32% заявяват, че нито един от двамата не е подходящ.
В друго съпоставяне, Бенет получава 39% подкрепа в сравнение с 34% за Нетаняху, като 20% заявяват, че нито един от двамата не е подходящ. Бени Ганц получава 23% в подобно сравнение срещу 37% за Нетаняху.
Бенет, който стартира нова политическа партия в началото на април под временното име „Бенет 2026“, се очертава като водещ претендент на фона на задълбочаващата се политическа криза в настоящото правителство на Нетаняху, което е под натиск от страна на религиозните коалиционни партньори да разпусне Кнесета заради нерешения въпрос с освобождаването на ултраортодоксалните евреи от военна служба.
Процес за корупция
Още преди началото на геноцида в Газа, Нетаняху беше подсъдим по обвинения в корупция.
През 2019 г. той беше обвинен в подкуп, измама и злоупотреба с доверие. Делото му започна през 2020 г.
През януари 2023 г. той предложи съдебна реформа, която ограничава правомощията на Върховния съд. Критиците твърдят, че това е опит на Нетаняху да избегне правосъдието.
Предложената реформа предизвика масови протести в Израел всяка седмица до 7 октомври 2023 г.
Повече от година и половина след началото на геноцида в Газа, семействата на заложниците, заедно с хиляди израелци, обвиняват Нетаняху, че възпрепятства всички споразумения за прекратяване на огъня и удължава войната, като ефективно предотвратява връщането на пленниците.
Нетаняху също е изправен пред международна заповед за арест за военни престъпления в Газа.
