Украйна предприе най-широкомащабната си атака с дронове срещу руската столица, като поне 91 дрона са били насочени към Москва. Според руските власти, атаката е довела до смъртта на поне един човек, предизвикала е пожари, затваряне на летища и отклоняване на десетки полети.

Общо 337 украински дрона са били свалени над Русия, включително 91 в района на Москва и 126 в района на Курск, където украинските сили се оттеглят, съобщи Министерството на отбраната във вторник.

Масираното нападение с дронове стана в ранните часове на деня, точно когато украински представители се подготвяха за среща с американска делегация в Саудитска Арабия, за да обсъдят възможности за мирни преговори в тригодишната война. Междувременно руските сили се опитват да обкръжат хиляди украински войници в западния руски регион Курск.

Кметът на Москва Сергей Собянин заяви, че противовъздушната отбрана все още отблъсква атаките над града, който заедно с околния регион има население от поне 21 милиона души и е една от най-големите метрополии в Европа. "Най-масовата атака на вражески безпилотни летателни апарати срещу Москва беше отблъсната," написа Собянин в Telegram.

Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов съобщи, че поне един човек е загинал, а трима са ранени. Той публикува снимка на разрушен апартамент с изпочупени прозорци. Воробьов добави, че някои жители са били принудени да евакуират многоетажна сграда в района Раменское, на около 50 километра югоизточно от Кремъл.

Въпреки атаките, в Москва не се забелязваше паника, а жителите продължиха ежедневието си нормално. Руската авиационна агенция съобщи, че полетите на четирите московски летища са били временно спрени в рамките на мерки за безопасност. Две други летища в регионите Ярославъл и Нижни Новгород също бяха затворени.

Въпреки че президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че иска да постигне мир в Украйна, войната се ожесточава с голяма руска пролетна офанзива в Курск и серия от украински атаки с дронове дълбоко в Русия.

Русия е разработила множество електронни "чадъри" над Москва и ключови обекти, с допълнителни вътрешни слоеве защита около стратегически сгради, както и сложна мрежа от противовъздушна отбрана, за да сваля дроновете преди да достигнат Кремъл.

Киев, който сам е обект на многократни масови атаки с дронове от руските сили, се опитва да отвърне на удара срещу своя по-голям източен съсед с атаки срещу нефтени рафинерии, летища и дори руски стратегически радарни станции за ранно предупреждение.

Война на дронове

Войната, най-голямата в Европа след Втората световна война, комбинира изтощителни окопни и артилерийски битки в стил Първата световна война с иновацията на дроновете. Москва и Киев се стремят да разработват нови дронове, да ги използват по иновативни начини и да намират нови методи за тяхното унищожение - от използването на ловджийски пушки до сложни електронни системи за заглушаване.

И двете страни са превърнали евтини търговски дронове в смъртоносни оръжия, като същевременно увеличават тяхното производство. Войниците от двете страни съобщават за страх от дронове, а и двете страни използват мрачни видеозаписи от фатални удари с дронове в своята пропаганда.

Руският президент Владимир Путин, който се стреми да изолира Москва от тежестите на войната, нарече украинските атаки с дронове срещу гражданска инфраструктура, като атомни електроцентрали, "тероризъм" и обеща ответен отговор.

Москва, най-богатият град в Русия, процъфтява по време на войната, подкрепена от най-големите разходи за отбрана от времето на Студената война.