Румънският премиер Марчел Чолаку подаде оставка в понеделник вечерта, след като лидерът на крайнодесния опозиционен "Алианс за обединение на румънците" (АУР) Джордже Симион спечели първия тур на повторните президентски избори, през уикенда, след поражението на кандидата на неговата партия Крин Антонеску, отпадна от надпреварата.
Временният президент на Румъния Илие Боложан прие оставката на Чолаку, съобщи неговият офис, като добави, че служебения премиер ще бъде назначен във вторник.
Presidential election results showed the government lost its credibility, says Marcel Ciolacu.
По-рано, след заседанието на политическия съвет на Социалдемократическа партия (PSD), на която е председател, Чолаку обяви, че е решил да се оттегли, позовавайки се на поражението на Антонеску, кандидата, подкрепян от коалиционното правителство, съобщи местният телевизионен канал Antena3.
Той също така подчерта, че PSD няма да подкрепя публично нито един от кандидатите за президент на Румъния на втория тур на президентските избори, който ще се проведе на 18 май.
Симион излезе победител на първия тур с голяма преднина и получи повече от 40,9 процента от гласовете. 38-годишният националист е известен като отявлен поддръжник на американския президент Доналд Тръмп.
As no candidate garnered the 50%+1 required majority to be elected, the country will hold a second round of elections on May 18.
На 18 май, той ще се изправи срещу кмета на Букурещ и независим кандидат Никушор Дан, който зае второ място на изборите с близо 21% от гласовете.
На 24 ноември в Румъния се проведе първият тур на президентските избори, който беше спечелен от независимия националистически кандидат Калин Джорджеску. Но Конституционният съд на Румъния анулира резултатите, както и балотажа, насрочен за 8 декември, заявявайки, че изборният процес е бил манипулиран в полза на Джорджеску от подкрепяна от Русия кампания.
Решението за анулиране на резултатите от гласуването потопи страната в политическа несигурност.
Анализаторите казват, че Румъния отразява по-широка тенденция в цяла Европа, където националистическите или независимите кандидати често биват етикетирани като „проруски“ от западните сили – главно заради позициите им по отношение на руско-украйнската война, в която те изразяват желание да останат неутрални и да избегнат участието на страната.