Миналата седмица протестиращи от друзеите се събраха на площад „Сейуф“ в Джарама, предградие на Дамаск, за да осъдят последните изявления на израелския премиер Бенямин Нетаняху.

Това се случи след като Нетаняху заплаши с атаки срещу Сирия само дни след като обеща да предотврати напредъка на новосформираната сирийска армия на юг от Дамаск и настоя за пълната ѝ демилитаризация.

„Няма да позволим на екстремисткия ислямски режим в Сирия да навреди на друзеите“, заяви офисът на Нетаняху, позиционирайки Израел като защитник на това малцинство.

Ако се съди по израелските медии, може да се създаде впечатление, че друзеите подкрепят нарастващата настъпателност на Израел в техния регион. Но експерти твърдят, че реалността на място е съвсем различна.

„Представата, която израелското правителство се опитва да създаде, всъщност е невярна. С други думи, няма произраелска позиция сред друзеите“, казва Омер Озкизилчик, изследовател в Атлантическия съвет, пред TRT World.

По-голямата част от духовните лидери на друзеите в Сирия публично отхвърлят интеграцията с Израел.

На 4 март шейх Хикмат ал-Хиджри, върховният духовен лидер на друзеите в Сирия, заяви, че друзеите ще останат твърди в ангажимента си към единството на Сирия, независимо от политическите промени.

Шейх Сулейман Абдул Баки, виден лидер на друзеите в Сирия, също категорично отхвърли всякаква чужда намеса във вътрешните работи на страната. „Ние сме сирийци, нашата идентичност е сирийска и искаме да изградим страната и да живеем в мир“, каза той.

По същия начин шейх ал-Джарбу, друг влиятелен духовен лидер, по-рано отхвърли всякакви призиви за разделение, описвайки друзеите като „неразделна част от Сирия“.

„Администрацията в Дамаск поддържа контакт с тях и не ги е заплашвала нито вербално, нито физически“, казва Озкизилчик пред TRT World, визирайки комуникацията между временното сирийско правителство и лидерите на друзеите в Сирия.

„Израел на практика твърди, че ги защитава от заплаха, която всъщност не съществува“, добавя той.

След безредиците, на 2 март сирийските сили за сигурност влязоха в Джарама, показвайки знамена на друзеите на своите превозни средства. Оттогава войските на сирийския президент Ахмед Алшара са разположени в района.

Против израелската анексия и опортюнизъм

Друзеите в окупираните Голански възвишения отдавна се противопоставят на израелската анексия, позиция, датираща от създаването на израелската държава.

„Исторически погледнато, Израел винаги е искал да използва друзеите като нож в гърба на арабизма в историческа Палестина“, казва Едуардо Васим Абултаиф, академик и член на редакционния съвет на списание Druze Studies Journal.

През 1982 г. Израел официално анексира Голанските възвишения, което предизвика масови протести и шестмесечна обща стачка от страна на друзеите.

С течение на времето израелската политика спрямо друзеите в Голан се проявява в усилия за интеграция в политическата система на Израел, предлагайки им гражданство и военна служба. Абултаиф твърди, че мнозина са били принудени да приемат тези условия поради целенасочената политика на Израел за икономическо обедняване.

„Техните общини получават по-малко средства от еврейските, няма развитие в техните райони, няма чуждестранни инвестиции и икономически растеж“, казва Абултаиф пред TRT World.

„Повече от половината от техните земи са конфискувани от Израел след 1948 г., а Израел им пречи да разширяват жилищните си зони в съответните общини“, добавя той.

Израел също така насърчава наратив за „еврейско-друзко братство“ в учебниците и официалния дискурс, представяйки друзеите като лоялни партньори на еврейската държава, а не като част от по-широката палестинска и арабска идентичност.

Въпреки това Абултаиф подчертава, че въпреки продължаващите усилия на Израел да „ционизира“ тяхната идентичност, друзеите продължават да се съпротивляват.

„Те знаят, че Израел иска да ги използва, за да защитава границите си, в държава, където те са граждани от трета степен, които не се възползват от държавно финансиране или развитие“, казва той.

„Живот под тежестта на израелските политики“

По-голямата част от друзеите в Голанските възвишения все още отхвърлят израелското гражданство, отказвайки да прекъснат връзките си със Сирия.

Към края на 2024 г. приблизително 6 000 от 29 000 друзи в окупираните Голански възвишения притежават израелско гражданство — само около 20% от местното друзко население.

„Израелските друзи днес се сблъскват с тежки условия на живот, но въпреки това са задължени да служат в израелската армия. Това е наистина трудна ситуация за друзеите“, казва Туба Йълдъз, академик и експерт по друзките общности.

Йълдъз поддържа, че мнозинството от сирийските друзи имат анти-израелски настроения и силно чувство за арабски национализъм. „Въпреки че израелските друзи днес изразяват лоялност към държавата, те все още живеят под тежестта на израелските политики“, казва тя пред TRT World.

„Въпреки това Израел няма да остави сирийските друзи на мира и ще направи всичко възможно, за да ги привлече към своите интереси“, добавя тя.

Тя добавя, че всяка неспособност на Алшара да укрепи държавните институции, за да противодейства на израелското влияние и да защити правата на друзеите, може да има „значителни рискове“ в бъдеще.

Досега Алшара е водил диалог с лидерите на друзеите, за да ги увери в тяхното място в бъдещето на Сирия.

През декември 2024 г. той назначи Мухсина ал-Махитауи, член на друзкото малцинство в Сирия, за първата жена-губернатор на южната провинция Сувейда, за да ръководи родната си провинция.

В същия месец той също заяви, че нито една религиозна група няма да бъде изключена в „новата ера“ на Сирия по време на среща с ливанския друзки лидер Уалид Джумблат.

На 4 март Алшара осъди израелските атаки срещу южна Сирия, заявявайки, че те сигнализират за „експанзионистични намерения“ от страна на Израел, по време на реч на арабската среща на върха, проведена в Египет.

„Израелската агресия е експлоатация на колапса на режима. (Израел) оправдава агресията си с предполагаеми опасения за сигурността, но тя отразява експанзионистични намерения“, каза той.

На въпрос за планирания отговор на Сирия, Алшара отказа да коментира допълнително, заявявайки: „Това е нещо, което не трябва да разкриваме сега.“