Организацията на обединените нации (ООН) обмисля мащабна реформа, която би обединила основни отдели и преразпределила ресурси по света, според вътрешен меморандум, изготвен от висши служители, натоварени с реформата на световната организация.
Този високопоставен преглед идва в момент, когато агенциите на ООН се опитват да се справят с последиците от съкращенията на американската външна помощ при президента Доналд Тръмп, които сериозно засегнаха хуманитарните организации.
Шестстраничният документ, отбелязан като „строго поверителен“ и прегледан от Ройтерс, съдържа списък с предложения за обединяване на десетки агенции на ООН в четири основни отдела: мир и сигурност, хуманитарни въпроси, устойчиво развитие и човешки права.
Една от опциите, например, предвижда оперативните аспекти на Световната продоволствена програма, Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), Световната здравна организация (СЗО) и Агенцията за бежанците на ООН да бъдат обединени в единна хуманитарна структура.
Меморандумът съдържа редица предложения, някои големи, други по-малки, някои спекулативни, които, ако бъдат приети, ще представляват най-значимите реформи за последните десетилетия.
Предлага се, например, обединяване на агенцията за борба със СПИН на ООН със СЗО и намаляване на необходимостта от до шест преводачи на срещи. Друго предложение включва сливане на Световната търговска организация - която не е част от ООН - с агенции за развитие на ООН.
The move comes as the United Nations, founded in October 1945, faces a liquidity crisis for at least the seventh year in a row. Not all 193 UN member states pay their mandatory regular dues in full or on time, Secretary-General Antonio Guterres says.
Съкращения и геополитически промени
Един служител, запознат с меморандума, го нарече отправна точка. Но езикът на вътрешната самооценка потвърждава това, което както поддръжниците, така и критиците на организацията отдавна твърдят: че ООН се нуждае от оптимизация.
В меморандума се споменават „припокриващи се мандати“, „неефективно използване на ресурси“, „фрагментация и дублиране“ и се отбелязва увеличаване на броя на висшите позиции.
Документът описва „системни предизвикателства“, пред които е изправена ООН, проблеми, които се задълбочават, тъй като Общото събрание продължава да добавя мисии и програми.
„Увеличените мандати, често без ясни стратегии за изход, и сложностите доведоха до значителни припокривания, неефективност и увеличени разходи“, се казва в документа.
Меморандумът е изготвен от работна група, назначена през март от генералния секретар Антониу Гутериш, който тогава заяви, че организацията трябва да стане по-ефективна.
Работната група, която разглежда дългосрочни структурни промени, е допълнение към краткосрочните усилия за намаляване на разходите. Някои дипломати описват усилието като проактивна стъпка за предотвратяване на по-дълбоки съкращения от страна на САЩ.
„Меморандумът е резултат от упражнение за генериране на идеи и мисли от висши служители за постигане на визията на генералния секретар“, заяви говорителят на Гутериш, Стефан Дюжарик.
Гутериш отдавна призовава за реформа на ООН. По време на среща с Тръмп през 2017 г. генералният секретар каза на американския президент, че организацията е обременена с „фрагментирани структури, византийски процедури, безкрайна бюрокрация“.
Но сега тя е изправена пред една от най-големите финансови кризи в 80-годишната си история. В началото на годината Съединените щати, които са най-големият донор на ООН, вече имаха около 1,5 милиарда долара дълг по задължителните плащания за редовния бюджет и 1,2 милиарда долара дълг за мироопазващи операции.
Откакто Тръмп встъпи в длъжност през януари, той е съкратил още милиарди долари във външна помощ като част от своята външна политика „Америка на първо място“.
UN refugee chief Filippo Grandi warns the Security Council that unchecked violence and collapsing humanitarian aid are fueling global crises, accusing the body of failing its core mandate to prevent war.
Работната група не споменава конкретни държави, но ясно отбелязва, че „геополитическите промени и значителните съкращения в бюджетите за външна помощ поставят под въпрос легитимността и ефективността на организацията“.
Сред последиците: хуманитарният офис на ООН, който е изправен пред недостиг от 58 милиона долара, е съкратил 20% от персонала си. УНИЦЕФ прогнозира, че бюджетът му ще намалее с 20%, а агенцията за миграция на ООН очаква 30% спад в бюджета, което ще засегне 6 000 работни места.
„Съкращенията имат незабавен, опустошителен ефект“, заяви Боб Рей, канадският посланик и председател на Икономическия и социален съвет на ООН, в понеделник.
„Това, което се случва, е ужасно – намаляваме дажбите в бежанските лагери“, добави Рей.
Меморандумът също така предлага преместване на част от персонала на ООН от по-скъпи градове в по-евтини места и обединяване на операции в Рим. Друг, по-кратък вътрешен меморандум, изпратен до висши служители на ООН миналата седмица и видян от Ройтерс, ги инструктира да подготвят до 16 май списък с работни места, които могат да се изпълняват извън Ню Йорк или Женева.
„Трябва да предприемем смели и незабавни стъпки, за да подобрим начина, по който работим, като максимизираме ефективността и намалим разходите“, се казва във втория меморандум. Стотици служители на ООН протестираха срещу загубата на работни места в Женева на 1 май.
Персоналът, който директно подкрепя Общото събрание на ООН и Съвета за сигурност в Ню Йорк, ще остане, се казва в меморандума.
