Турската международна железопътна логистична компания Pasifik Eurasia и националната пътническа и товарна железопътна корпорация на Китай “Чайна Рейлуей” обединяват усилията си за възстановяване на железопътния транспорт по Средния коридор, след дипломатическата среща в Пекин, на 23 май.
Председателят на Pasifik Holding, Фатих Ердоган и генералният директор на“Чайна Рейлуей”, Сонг Сиуде проведоха среща по време на посещението на турския министър на транспорта и инфраструктурата Абдулкадир Уралоголу в Китай.
Участниците на срещата се съгласиха да си сътрудничат, за да използват пълния потенциал на маршрута по Средния коридор, който е ключова част от инициативата „Един пояс, един път“.
Фатих Ердоган заяви, че Pasifik Eurasia, създадена през 2019 г., е водеща компания в международната железопътна логистика на Тюркийе, която осъществява 95% от превозите по железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс (BTK).
Той подчерта, че Pasifik Eurasia е изиграла ключова роля за съживяването на линията, след като беше открита през 2017 г., но остана неизползвана.
Ердоган отбеляза, че компанията винаги е имала визия за Средния коридор в своите дейности в Китай, с убеждението, че транспортният маршрут някой ден ще генерира голям бизнес обем и че Тюркийе може да реализира стратегическото си географско местоположение, за да се превърне в логистичен център, допринасяйки за предприемачеството в частния сектор на страната.
Мащабен превоз на товари по маршрута
Ердоган спомена, че компанията е постигнала много първи успехи, като първия товарен влак от Китай до Тюркийе, първия експортен влак от Тюркийе до Китай и първия товарен влак между Китай и Европа през Средния коридор.
Той отбеляза, че пандемията, която настъпи в момент, когато тези усилия щяха да доведат до още по-голям успех, е спряла операциите.
Ердоган каза, че Китай е направил значителни инвестиции в железопътния транспорт като част от сухопътния компонент на инициативата „Един пояс, един път“, със значителни субсидии, особено в Евразийския северен коридор, който преминава през Китай, Русия и Европа.
Той отбеляза, че годишно около 20 000 товарни влака използват маршрута и по жп линията се транспортират около 2 милиона контейнера (TEU). Той каза, че броят на влаковете, пътуващи по маршрута на Средния коридор, е само 300 годишно, което показва, че има още потенциал за развитие.
Ердоган подчерта, че Средният коридор трябва да бъде проект на Тюркийе за привличане на мащабен превоз по маршрута, „в едната точка Тюркийе о другата Китай“.
.който да привлече голям обем трафик по маршрута, „с Турция от едната страна и Китай от другата.“
„Инициативата „Един пояс, един път“ е проект на Китай, а Средният коридор трябва да бъде проект на Турция, защото линията може да бъде като Евразийския северен коридор само чрез Турция,“ каза той.
Той спомена, че фирмата е осъществила контакт с турските власти и е получила подкрепа, както и с централноазиатските страни по маршрута, китайските власти, агенции и представители на частния сектор.
„Коридор на мира“
Ердоган каза, че ръководителят и представители на "Чайна Рейлуей" са посетили Тюркийе миналата седмица и следващата среща е била проведена в Пекин.
По време на разговорите си със Сонг, Ердоган каза, че са обсъдили факта, че обемът на товарите превозвани по Средния коридор, остава ограничен, но Тюркийе може да увеличи обема с инфраструктурния и транспортния си потенциал.
Той заяви, че споразумението бележи повратна точка за развитието на Средния коридор.
Ердоган спомена, че ранните етапи на Евразийския северен коридор са се сблъскали с недостиг на капацитет, но той е достигнал сегашния си обем с подкрепа и с времето Средният коридор може да увеличи обема си по същия начин.
Той заяви, че средносрочните и дългосрочните проекти за подобряване на Средния коридор и маршрута през Тюркийе все още са на дневен ред, като например концепцията за коридора Зенгезур от Азербайджан до Нахичеванската автономна република, „Път на развитието“, който има за цел да свърже Тюркийе с Персийския залив и третият мост, свързващ Тюркийе с Европа.
Фатих Ердоган добави, че Средният коридор ще осигури на Китай достъп до Европа и развиващите се пазари в Близкия изток и Северна Африка, определяйки проекта, като „Коридор на мира“.
