Две десетилетия след като НАСА получи задачата да следи астероидите в близост до Земята, учените алармират за нова заплаха - астероиди, в съборбита с Венера. Тези астероиди обикалят около Слънцето по подобна траектория като тази на Венера и могат да се отклонят към Земята, предупреждава скорошно изследване, съавторствано от множество учени.

Когато тези астероиди са с ширина поне 140 метра и преминават в радиус от 0,05 астрономически единици от орбитата на Земята, те се класифицират като потенциално опасни. Въпреки, че следват орбитата на Венера, тези трудно уловими тела могат да се доближат към Земята и да заобиколят съществуващите системи за ранно предупреждение.

Изследването, озаглавено „Невидимата заплаха: Оценка на риска от сблъсък, породен от неоткрити астероиди, в коорбита с Венера“, разкрива, че астероидите с ниска ексцентричност са особено трудни за откриване от Земята. Учените от НАСА изследват регион, обхващащ 1,3 астрономически единици (приблизително 194 милиона километра).

Много от астероидите, движещи се около Венера, често имат „ексцентрични“ орбити – модел, за който се смята, че се дължи по-скоро на ограниченията в наблюдението, отколкото на истинските им орбитални характеристики. За да изследват по-задълбочено, изследователите създадоха симулирани „клонинги“ на тези астероиди и проведоха орбитални модели, обхващащи 36,000 виртуални години. Те установиха, че астероиди с ниска ексцентричност и нисък наклон на орбитата могат действително да пресекат орбитата на Земята и да представляват риск от сблъсък.

„В момента са известни 20 астероида в съорбита с Венера. Съорбиталният им статус ги предпазва от сближаване с Венера, но не ги предпазва от сблъсък със Земята“, отбелязват авторите.

Колко реален е рискът? Откриването на тези обекти от Земята е трудно поради заслепяващите отблясъци на Слънцето, които ги правят невидими през по-голямата част от орбитата им. Наблюденията стават по-лесни, когато тези астероиди се приближат до Земята и навлязат в по-видими региони.

Предлагат се различни космически мисии — към орбити около Слънцето, близо до Земята или Венера. Очакваната да започне дейност през юли 2025 г. обсерватория „Вера Рубин“ в Чили, може да засече някои от тези астероиди при благоприятни условия, но според изследователите това няма да е достатъчно за цялостно проследяване.

„Организации като обсерваторията Рубин биха могли да открият някои от тези астероиди в близко бъдеще. Но ние смятаме, че само специална наблюдателна космическа мисия, базирана на безопасна дистанция от Слънцето и близо до орбитата на Венера би могла потенциално да картографира и открие всички все още „невидими“ потенциално опасни астероиди сред съорбитиращите с Венера,“ разкриват изследователи.

Те подчертават, че такава космическа мисия, обърната в обратна посока от Слънцето, ще преодолее настоящите пречки и ще позволи постоянно наблюдение на тези трудно засичани обекти.

Потенциалът за разрушаване на градовете от някои от астероидите в съвместна орбита с Венера показва необходимостта от разработване на методи за откриване и проследяване на тези „невидими“ заплахи.

Дори един-единствен астероид с диаметър 150 метра може да освободи енергия, еквивалентна на стотици мегатона експлозив - хиляди пъти повече от атомните бомби, използвани по време на Втората световна война.