В рамките на проекта „Истанбулско училище за приказки“ учители разказват истории на деца, които се лекуват в болници, и така помагат на младите пациенти да възстановят си с живота чрез вълшебни приказки, започващи с фразата „Имало едно време…“.
Проектът, реализиран от Регионалната дирекция по образование в Истанбул, включва създаване на училища, домове и работилници за приказки. Една от основните цели на инициативата е насочена към децата, подложени на дългосрочно лечение в болници.
Под мотото „В болницата има приказва“, учители от „Училището за приказки” посещават болници и провеждат сесии „Масалхане“ (в превод от турски - Дом на приказките), по време на които се ангажират с младите пациенти.
В зависимост от здравословното състояние на децата, приказките се разказват в болничните класни стаи или до леглото на пациента, започвайки с традиционното турско начало „Имало едно време…“. Тези истории помагат на децата да гледат с надежда към бъдещето.
Анадолската агенция (AA) засне събитие от „Масалхане“, проведено в болницата Башакшехир Чам и Сакура, където деца от онкологичното и физиотерапевтичното отделение участваха в сесиите за разказване на приказки.
Регионалният директор по образование в Истанбул, Мурат Мюджахит Йентюр, посочи, че градът има около 3 милиона ученици и 170 000 учители, които активно участват в образователни дейности.
Той отбеляза, че образователната система в Истанбул включва специализирани области като училища по изкуства, спортни гимназии, училища за духовно образование и професионални училища.
Сред всички образователни звена, той определи болничните класни стаи като най-уникални. Според Йентюр над 2000 деца годишно получават образование в 18 болнични класни стаи в 15 болници в Истанбул.
„Придаваме голямо значение на това“, каза той и допълни, че техните водещи лозунги са „Образование за всички, навсякъде и по всяко време“ и „Образованието няма пречки или граници“.
Относно децата, участващи в сесиите „Масалхане“, Йентюр добави: „Тези деца са били принудени да напуснат училищата си поради здравословни проблеми. С цел да намалим негативното въздействие от това откъсване, открихме класни стаи в болниците. Нашата цел е те да продължат образованието си с учители, като поддържат своите познавателни и социално-емоционални умения.“
Той подчерта също, че освен академично обучение, класните стаи в болниците и събитията „Масалхане“ създават среда, в която семействата могат да участват в дейности, повишаващи мотивацията на децата. „Чрез „Масалхане“ нашите учители създават приятни визуални и слухови преживявания за децата. Надяваме се да им донесем радост и да им предложим мигове, които – макар и за кратко – ги отвеждат далеч от трудната им среда. Нашата цел е да разширим тази инициатива във всички класни стаи в Истанбул. Оценяваме и отговаряме на всяка молба на родителите“, добави той.
Хатидже Чакър Ермиш, генерален координатор на проекта, сподели, че „Истанбулското училище за приказки“ функционира в пет различни направления.
Тя обясни, че чрез приказките децата възстановяват връзката си с културните традиции и ценности, докато се подготвят да се завърнат в училище. „Понякога родителите също присъстват на сесиите – и понеже те самите са израснали с приказки, разказвани от своите баби и дядовци, инициативата им доставя още по-голямо удоволствие. Много от тях казват, че отдавна не са чували приказка“, сподели тя.
Ермиш отбеляза, че приказните събития в болниците се провеждат по време на сесиите „Масалхане“. С пет координатори, работещи в 15 болници, те предоставят мотивационна и емоционална подкрепа на децата чрез разказване на приказки.
„Някои деца са твърде слаби, за да напуснат стаите си, затова ги посещаваме индивидуално. Тези посещения ги правят изключително щастливи“, каза тя.
Türkiye’s first immersive theatre experience, set in a historic venue near the Ayasofya Mosque, revives the city's foundational legends.
Учителите подкрепят както образованието, така и лечението
Айсун Аладжа, учител по обществени науки, работеща в болнични класни стаи, сподели, че преподава на ученици от предучилищна възраст до гимназия както до леглото им, така и в специално обособените класни стаи.
Тя подчерта, че предлагат не само академични уроци, но и психосоциална подкрепа. „Стремим се да повлияем положително на тяхното настроение и процеса на възстановяване. Обратната връзка, която получаваме, е много окуражаваща – някои деца дори ни чакат на вратата с думите: „Госпожо, кога ще дойдете пак?“, разказва тя.
Децата и родителите изразяват благодарност
Дванадесет годишният Мирач Булут Кърт, едно от децата, преминаващи лечение, сподели радостта си от събитието „Масалхане“ с думите: „Учителите много ме зарадваха. Забавлявах се. Всички деца трябва да развиват въображението си, за да можем един ден и ние да създаваме такива занимания за собствените си деца.“
Баща му, Алпарслан Кърт, изрази благодарност за положителните и вдъхновяващи дейности, предоставяни на децата, подложени на дългосрочно лечение, като благодари на Министерството на здравеопазването.
Десетгодишната Ада Мавус, която участва в дейностите на „Масалхане“ от болничната си стая, сподели: „Прекарваме си чудесно. Когато учителите дойдат в стаята ми, свирим на пиано, рисуваме и ме правят наистина щастлива.“
Майка й, Хасет Тешоме Мавус, сподели колко доволна е от дейностите: „Когато пристигнахме за първи път, нямаше такива програми. Бяхме толкова щастливи, когато учителите започнаха да идват. Децата са откъснати от всичко и лесно им доскучава. Тези дейности ни помагат да изживеем деня, без да се чувстваме затворени и сами. Дъщеря ми обича да рисува и да се занимава с музика, и тези събития ѝ повлияха много положително Важно е децата в болниците да не забравят за училището. Когато учителите идват, има игри и музика, които наистина повдигат духа им.“
