Поляците гласуват в неделя на президентски избори в момент на засилени опасения за сигурността, породени от продължаващата война в съседна Украйна и нарастващите тревоги, че ангажиментът на САЩ към сигурността на Европа може да отслабва при президента Доналд Тръмп.
Двамата водещи кандидати са кметът на Варшава Рафал Тшасковски, либерал, свързан с премиера Доналд Туск, и Карол Навроцки, консервативен историк без предишен политически опит, подкрепян от национално-консервативната партия „Право и справедливост“.
Последните социологически проучвания показват, че Тшасковски има около 30% подкрепа, докато Навроцки е с около 20%. Очаква се втори тур между двамата да се проведе на 1 юни.
Изборите също така са тест за силата на други политически сили, включително крайната десница. Славомир Менцен, кандидат от крайната десница, който съчетава популистка реторика в стил MAGA с либертарианска икономика и критично отношение към Европейския съюз, заема трето място в проучванията.
Още десет кандидати също са включени в бюлетината. С толкова много кандидати и изискването за над 50% от гласовете за директна победа, вторият тур изглежда почти неизбежен.
Оспорвана надпревара
Избирателните секции ще бъдат отворени от 7:00 ч. (0500GMT) до 21:00 ч. (1900GMT). Екзитполовете ще бъдат публикувани веднага след края на гласуването, а резултатите се очакват до вторник, възможно и в понеделник.
Полските власти съобщиха за опити за външна намеса по време на кампанията, включително атаки тип „отказ на услуга“, насочени към партии от коалицията на Туск в петък, както и обвинения от държавен изследователски институт, че политически реклами във Facebook са финансирани от чужбина.
Въпреки че премиерът и парламентът на Полша имат основната власт върху вътрешната политика, президентът разполага със значителни правомощия. Президентът е главнокомандващ на въоръжените сили, играе роля във външната и сигурностната политика и може да налага вето върху законодателството.
Победа на Тшасковски би могла да сложи край на подобен застой. Той обеща да подкрепи реформи в съдилищата и обществените медии, които според критиците са политизирани при управлението на „Право и справедливост“.
Навроцки, който ръководи държавен исторически институт, се позиционира като защитник на консервативните ценности и националния суверенитет.
