Опитът на президента Доналд Тръмп да върне производството на iPhone на Apple в Съединените щати среща множество правни и икономически предизвикателства, според експерти, като едно от най-малките е автоматизацията на процеса за поставяне на „малки винтове“.
В петък Тръмп заплаши да наложи 25-процентно мито върху iPhone, продавани в САЩ, но произведени в Индия или другаде, като част от целта на неговата администрация да върне работните места обратно в страната.
По-късно същия ден той заяви пред репортери, че 25-процентното мито ще се прилага и за Samsung и други производители на смартфони. Очаква се митата да влязат в сила в края на юни.
„Иначе няма да е честно“, каза Тръмп, ако митата не се прилагат за всички вносни смартфони.
„Имах разбирателство с (изпълнителния директор на Apple) Тим (Кук), че няма да прави това. Той каза, че ще строи заводи в Индия. Аз му казах, че е добре да отиде в Индия, но няма да продава тук без мита.“
Министърът на търговията Хауърд Лутник заяви пред CBS миналия месец, че работата на „милиони и милиони хора, които завиват малки винтове за iPhone“, ще бъде прехвърлена в САЩ и автоматизирана, създавайки работни места за квалифицирани работници като механици и електротехници.
Но по-късно той каза пред CNBC, че Кук му е обяснил, че това изисква технология, която все още не е налична.
„Той каза, че трябва да имам роботизирани ръце, които да го правят с мащаб и прецизност, за да мога да го пренеса тук. И в деня, в който видя, че това е възможно, ще го направя“, каза Лутник.
Най-бързият начин администрацията на Тръмп да окаже натиск върху Apple чрез мита би бил да използва същия правен механизъм, който стои зад наказателните мита върху широк спектър от вносни стоки, казват търговски адвокати и професори.
Законът, известен като Закон за международните извънредни икономически правомощия (IEEPA), позволява на президента да предприема икономически действия след обявяване на извънредна ситуация, която представлява необичайна и извънредна заплаха за Съединените щати.
„Няма ясна правна основа, която да позволява мита, насочени към конкретна компания, но администрацията на Тръмп може да се опита да го вмести в рамките на своите извънредни правомощия“, каза Сали Стюарт Лианг, партньор в Akin Gump във Вашингтон.
Други методи за налагане на мита, насочени към конкретна компания, изискват дълги разследвания, добави Лианг.
Но мита само върху Apple „биха предоставили конкурентно предимство на други важни телефони, което подкопава целите на Тръмп за връщане на производството в САЩ“, каза Лианг.
Експертите казват, че Тръмп разглежда IEEPA като гъвкав и мощен икономически инструмент, защото не е ясно дали съдилищата имат правомощия да преразглеждат реакцията на президента на обявена извънредна ситуация.
„Според администрацията, стига той да изпълни ритуала на обявяване на извънредна ситуация и да я определи като необичайна или извънредна, съдът не може да направи нищо“, каза Тим Майер, професор по международно право в университета Дюк.
iPhone на цена от 3,500 долара
В дело, заведено от 12 щата, които оспорват митата на Тръмп в базирания в Манхатън Съд за международна търговия, съдът разглежда този въпрос и дали IEEPA изобщо разрешава мита.
Ако администрацията на Тръмп спечели това дело, „президентът няма да има никакви затруднения да измисли извънредна ситуация като оправдание за налагане на мита върху вноса на iPhone“, каза Майер.
Тръмп дори би могъл просто да включи iPhone в рамките на извънредната ситуация с търговския дефицит, която вече е основа за обявените по-рано мита, добави Майер.
Но преместването на производството в САЩ може да отнеме до десетилетие и да доведе до iPhone на цена от 3,500 долара всеки, според анализатора Дан Айвс от Wedbush в изследователска бележка. В момента най-скъпият модел на iPhone се продава за около 1,200 долара.
„Смятаме, че концепцията Apple да произвежда iPhone в САЩ е приказка, която не е осъществима“, каза Айвс.
Дори без да се стигне дотам, мито върху iPhone би увеличило разходите за потребителите, като усложни веригата за доставки и финансирането на Apple, каза Брет Хаус, професор по икономика в Колумбийския университет.
„Нищо от това не е положително за американските потребители“, добави той.