Папа Франциск, който бе начело на Римокатолическата църква от март 2013 г. и защитаваше правата на палестинците, почина в понеделник, 21 апил, съобщи камерленгото на Ватикана, кардинал Кевин Фарел. Той беше на 88 годишна възраст.
„В 7:35 тази сутрин епископът на Рим Франциск се пренесе в Дома на Отца. Целият му живот беше посветен на служението на Господа и Неговата Църква“, каза Фарел в съобщението.
Като духовен лидер на близо 1,4 милиарда римокатолици, които представляват най-големия от трите основни клона на християнството, Франциск спечели симпатиите на мюсюлманите по света със своите многократни призиви за прекратяване на огъня по време на геноцидната война на Израел срещу Газа, която отне живота на над 51 200 души, предимно жени и деца, между октомври 2023 г. и април 2025 г.
„Той беше много прям и последователен в призивите си за прекратяване на огъня, за край на насилието и за осигуряване на хуманитарна помощ за Газа. Той продължи да поддържа позицията, че палестинците имат право на равенство и самоопределение", казва д-р Джордан денари Дъфнър, американски експерт по религиозни изследвания, който е написал книги за католическо-мюсюлманския диалог, ислямофобията и дискриминацията срещу мюсюлмани.
„Папата беше наистина важен морален глас, който напомняше на католиците по-специално какво ни казва нашата вяра относно стремежа към справедливост и към мир“, казва тя пред TRT World.
Ватиканът подкрепя решението за две държави много преди Франциск да поеме папската власт. Например папа Св. Йоан Павел II, който оглавяваше Римокатолическата църква от 1978 до 2005 г., беше всичко друго, но не и сдържан в изразяването на симпатията си към палестинската кауза.
През февруари 2013 г. Римокатолическата църква официално призна Държавата Палестина в границите й отпреди 1967 г. —ход, който "разочарова" израелското външно министерство.
Дъфнър, която в момента пише книга за папа Франциск и исляма, казва, че неговият понтификат е бил воден от убеждението, че палестинците страдат от несправедливост и заслужават равенство със своите израелски съседи.
Папите обикновено са внимателни в заемането на страна в глобални конфликти, но Франциск никога не се въздържаше, когато трябваше да изрази позицията си за безразборното бомбардиране на газа от Израел в продължение на 16 месеца.
Той често изразяваше болката си, мислейки за Газа :„Такава жестокост – от разстрела на деца до бомбардировките на училища и болници... Колко жестокост!“
В първите дни на геноцидната война на Израел, Франциск призова за незабавно прекратяване на огъня. „Моля, спрете атаките и оръжията“, каза той, добавяйки, че войната води само до „смърт и страдание на невинни хора“.
„Войната винаги е поражение! Всяка война е поражение!“
Когато гръцката православна църква "Свети Порфирийа“ бе поразена при израелския въздушен в Газа на 19 октомври 2023 г. и убиви най-малко 18 палестински цивилни, които се бяха укрили там, Франциск настоя Израел да сложи незабавно край на войната.
„Мисля за сериозната хуманитарна ситуация в Газа... Повтарям призива си за отваряне на пространства, за да продължи доставката на хуманитарна помощ...“
Докато Израел изстрелваше ракети срещу Газа, папа Франциск установи директнен контакт с обсадената християнска общност в Газа. Всяка нощ той се е обаждал по телефона на Светото семейство, единствената католическа църква в Газа, за да отправи молитви и насърчителни думи към християните и мюсюлманите, които се укриваха зад нейните стени.
Енорийският свещеник на Газа отец Габриел Романели каза, че обсадената общност черпи сили от непоколебимата подкрепа на папата на фона на недостига на вода, храна и медицински консумативи.
В енорията бяха се укрили около 500 души, включително трима свещеници, пет монахини и 58 инвалиди. Повечето от хората, които се подслониха в енорията, бяха мюсюлмани и деца, нуждаещи се от специални грижи.
Дъфнър казва, че Франциск поддържал връзка със свещеника и общността в Газа чрез ежедневни телефонни обаждания „дори от болничното си легло“.
„Католическото учение е много ясно, че всеки път, когато невинни хора са мишена, когато се отнема храна, когато няма адекватен подслон, когато се унищожават медицински съоръжения, ние имаме отговорността да говорим категорично в защита на тези, които страдат“, каза тя.
„Мисля, че папа Франциск наистина изживя това по начина, по който реагира на ситуацията в Газа и след това на по-широките несправедливости, които виждаме в Израел и Палестина“, добавя тя.
Беше ли Франциск про-палестински настроен?
Папата се срещна и с роднини на палестинци, убити от Израел в Газа.
„Това вече не е война, това е тероризъм", заяви папата след срещата.
Шайрийн Халил, палестинка и християнка от Витлеем, която беше част от групата, която призова папата, каза пред пресата, че тя и други се чувстват "удивени" от обхвата на информацията, която папа Франциск има за войната в Газа.
Дъфнър казва, че е имало "много приемственост" чрез Франциск (2013-2025) и неговите непосредствени предшественици—Папа Бенедикт шестнадесети (2005-2013), Папа Йоан Павел Втори (1978-2005) и Папа Павел шести (1963-1978)—по въпроса за Палестина.
„От 1940 г.Ватиканът поддържа позицията, че палестинците заслужават самоопределение и собствена държава. Мисля, че това е нещо, което се предава не само на папството на Франциск, но и на неговите предшественици", казва тя.
Франциск обаче се разграничава по отношение на гласовата си подкрепа за палестинците, главно защото е живял по време на войната на Израел, която предизвика "безпрецедентно ниво на насилие" в Газа.
„В някои отношения реториката на Франциск трябваше да бъде по-пряма и по-силна от тази на предшествениците му, просто заради ситуацията, в която се намираме.”
