Лиса Солрун Кристенсен става в 4 сутринта почти всеки ден и започва работа по плетене на дебели вълнени пуловери, които са търсени от купувачи по целия свят заради топлината и цветните им мотиви, отразяващи традиционната инуитска култура на Гренландия.
Сутрешната ѝ рутина включва бър преглед на новините, но напоследък този ритуал нарушава спокойствието ѝ заради многото съобщения относно плановете на американския президент Доналд Тръмп да анексира нейната родина.
„Съкрушена съм“, каза Кристиансен по-рано този месец, докато гледаше към морето, където невероятно сини айсберги плуваха точно на брега.
Дъщерята на родители инуити и датчани, Кристиансен, на 57 години, обича Гренландия. Източник на огромна семейна гордост за нея беше, че баща й, художник и учител, е проектирал червено-бялото знаме на Гренландия.
„На смъртното си легло той говореше много за знамето и каза, че то не е негово, а на народа“, сподели тя.
„Има едно изречение, което постоянно си припомням. Той каза: ‘Надявам се знамето да обедини гренландския народ.“
Остров на тревога
Гренландците са все по-загрижени, че тяхната родина, самоуправляващ се регион на Дания, се е превърнала в пешка в съревнованието между САЩ, Русия и Китай, тъй като глобалното затопляне отваря достъп до Арктика. Те се опасяват, че целта на Тръмп да поеме контрола над Гренландия, която притежава богати минерални ресурси и се намира на стратегически въздушни и морски маршрути, може да блокира пътя им към независимост.
Тези страхове се засилиха в неделя, когато Уша Ванс, съпругата на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс, обяви, че ще посети Гренландия по-късно тази седмица, за да наблюдава националното състезание за кучешки впрягове. Освен това, съветникът на Белия дом по националната сигурност Майк Уолц и министърът на енергетиката Крис Райт пък ще навестят американската военна база в Гренландия, като част от пътуването.
Съобщението разпали напрежението, предизвикано по-рано този месец, когато Тръмп повтори желанието си да анексира Гренландия само два дни след като гренландците избраха нов парламент, който се противопоставя на присъединяването към САЩ. Тръмп дори направи завоалиран намек за възможността за военен натиск с думите си: "може би ще видите все повече и повече войници да отиват там.”
Обявлението разпали напрежението, което се появи по-рано този месец, когато Тръмп отново изрази желанието си да анексира Гренландия само два дни след като гренландците избраха нов парламент, който се противопоставя на присъединяването към САЩ. Тръмп дори направи
Новината за посещението предизвика незабавната реакция на местните власти, които го описаха като демонстрация на американската сила в момент, когато те се опитват да съставят правителство.
„Трябва също така да се заяви ясно, че нашата почтенност и демокрация трябва да бъдат зачитани без външна намеса“, каза отиващият си премиер Муте Бороуп Егеде.
Гренландия, която е част от Дания от 1721 г., се движи към независимост от десетилетия. Това е цел, която повечето гренландци подкрепят, въпреки че не са на едни и също мнение кога и как трябва да се случи това. Те не искат да заменят Дания с американски владетел.
Въпросът е дали Гренландия ще бъде позволено да контролира собствената си съдба в момент на нарастващо международно напрежение, когато Тръмп вижда острова като ключов за националната сигурност на САЩ.
Давид срещу Голиат
Докато Гренландия има ограничено влияние срещу най-голямата суперсила в света, Тръмп направи стратегическа грешка, като предизвика спор с Гренландия и Дания, вместо да работи със своите съюзници от НАТО в Нуук и Копенхаген, каза Ото Свендсен, експерт по Арктика в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.
Действията на Тръмп, казва той, са обединили гренландците и са насърчили по-голямо чувство за национална идентичност.
„Имате това чувство на гордост и самоопределение в Гренландия, че гренландците не са, знаете ли, уплашени от този натиск, идващ от Вашингтон“, каза Свендсен. „И правят всичко по силите си, за да се чуе гласът им.“
Дания призна правото на Гренландия на независимост във време по свой избор съгласно Закона за самоуправление на Гренландия от 2009 г., който беше одобрен от местните избиратели и ратифициран от датския парламент. Правото на самоопределение също е залегнало в Хартата на ООН, одобрена от САЩ през 1945 г.
Национална сигурност на САЩ
Но Тръмп е по-фокусиран върху икономическите нужди и нуждите на сигурността на САЩ, отколкото върху правата на по-малките нации. Откакто се завърна на поста през януари, той оказва натиск върху Украйна да подпише сделката за редкоземните минерали, заплашва да си върне Панамския канал и предлага Канада да стане 51-вият щат.
Сега той е насочил вниманието си към Гренландия, територия от 56 000 души, повечето от местни инуитски произход.
Гренландия пази достъпа до Арктика във време, когато топенето на морския лед възобнови конкуренцията за енергийни и минерални ресурси и привлече засилено руско военно присъствие.
Космическата база Pituffik на северозападното крайбрежие на острова поддържа операции за предупреждение за ракети и космическо наблюдение за САЩ и НАТО.
Преди преизбирането на Тръмп гренландците се надяваха да използват тази уникална позиция, за да помогнат на страната да постигне независимост. Сега те се опасяват, че това ги е направило уязвими.
Себастиан Розинг, който работи за фирма за водни таксита, която предлага обиколки из фиорда Нуук, каза, че е разочарован, че Тръмп се опитва да поеме управлението точно когато Гренландия започна да отстоява своята автономия и да празнува своя инуитски произход.
„Толкова е странно да защитаваме (идеята), че нашата страна е наша страна, защото винаги е била наша страна“, каза той. „Просто си връщаме културата заради колониализма.“
US President-elect's audacious talk of taking control of Greenland and Panama Canal challenges long-held global norms, possibly driving the world's largest island to pursue independence from Denmark, analysts say.
Стратегическо значение
Не че гренландците не харесват САЩ.
Те приветстват американците от десетилетия.
САЩ ефективно окупираха Гренландия по време на Втората световна война, изграждайки поредица от въздушни и военноморски бази.
След войната правителството на президента Хари Труман предлага да закупи острова поради „изключителното значение на Гренландия за отбраната на Съединените щати“. Дания отхвърли предложението, но подписа дългосрочно базово споразумение.
Когато Тръмп възроди предложението по време на първия си мандат, то бързо беше отхвърлено от Дания и отхвърлено като трик, който грабва заглавия. Но сега Тръмп преследва идеята с нова енергия.
По време на реч по-рано този месец той каза на съвместна сесия на Конгреса, че САЩ трябва да поемат контрола над Гренландия, за да защитят националната си сигурност. „Мисля, че ще го получим“, каза Тръмп. „По единия или другия начин.“
Модел на Маршаловите острови?
Въпреки това Тръмп има своите почитатели в Гренландия.
И няма по-голям фен от Йорген Боасен. Когато говори пред Асошиейтед прес, Боасен носеше тениска със снимка на Тръмп с вдигнат юмрук и кръв, стичаща се по лицето му след опит за убийство миналата година. Отдолу беше лозунгът „American Badass“.
Боасен работи за организация, наречена American Daybreak, която е основана от бившия служител на Тръмп Томас Данс и насърчава по-близките връзки между САЩ и Гренландия.
Бившият зидар, който описва себе си като „110 процента“ инуит, има множество оплаквания за Дания, повечето произтичащи от това, което той вижда като малтретиране на местните хора по време на колониалното управление.
По-специално, той цитира инуитските жени, които казват, че през 70-те години са им били поставени устройства за контрол на раждаемостта без тяхно съгласие.
Тръмп трябва да действа, за да осигури задната врата на Америка, казва Боасен, защото Дания не успя да гарантира сигурността на Гренландия.
Но дори той иска Гренландия да бъде независима, съюзник на САЩ, но не и 51-вият щат.
Това, което той има предвид, е нещо повече като споразумението за свободно асоцииране, което Маршаловите острови договориха със САЩ, когато станаха независими през 1986 г. Това споразумение признава тихоокеанския архипелаг като суверенна нация, която провежда собствена външна политика, но дава на САЩ контрол върху отбраната и сигурността.
„В 2025 г. сме“, каза Боасен. „Така че не вярвам, че могат да дойдат тук и да превземат.“
Каквото и да се случи, повечето гренландци са съгласни, че съдбата на острова трябва да бъде определена от тях, а не от Тръмп.
„Трябва да стоим заедно“, каза Кристиансен.
The US President’s threat to take over the Arctic island could lead to a geopolitical realignment among the Nordic countries and with other Western powers.
