След нападението на 7 октомври западните лидери, от президента на САЩ Джо Байдън до британския премиер Риши Сунак и френския президент Еманюел Макрон, бързо осъдиха Хамас, като на моменти имаше сравнения с терористичната огранизация ДАЕШ.

Но през 40-те години на миналия век, много преди палестинските съпротивителни групи като Хамас да вдигнат оръжие срещу израелската окупация, множество еврейски милиции бомбардираха и застрелваха британски официални лица и палестински араби.

Еврейските групи, включително Хагана, Иргун и Бандата на Щерн (Лехи), активно използваха тероризъм срещу британския мандат върху Палестина и за създаване на страх сред арабските граждани.

„Твърдя, че еврейският тероризъм през 40-те години беше както тактически, така и стратегически значим. На тактическо ниво еврейските терористи успяха да осуетят британските сили за сигурност и да подкопаят способността им да контролират Палестина,“ пише Дейвид А. Чартърс, професор по военна история и старши сътрудник на Центъра Грег за изучаване на войната и обществото в Университета на Ню Брънзуик, Канада.

„Това изигра значителна роля на стратегическо ниво, убеждавайки Великобритания да се изтегли от Палестина, което от своя страна създаде условия, които улесниха основаването на Израел и последващото създаване на арабско-палестинска диаспора,“ каза той в своята статия Еврейски тероризъм и съвременният Близък изток.

Джон Луис Пийк, американски военен експерт, също пише, че ционисткият тероризъм е в основата на идеята за Израел. „Еврейският тероризъм срещу британците и арабите допринесе значително за изтеглянето на британците от Палестина, изоставянето на мандата на Лигата на нациите и създаването на еврейска държава Израел,“ пише той в своята книга Еврейско-ционистки тероризъм и създаването на Израел.

Ционистките терористични групи атакуваха безнаказано не само военни цели, но и цивилни през 40-те години.

През октомври 1945 г. еврейски подземни групи едновременно атакуваха колониални железници, нефтени рафинерии и полицейски лодки в Палестина. Това бележи началото на двугодишен период на еврейска съпротива срещу британците и палестинците.

През юли 1946 г. Иргун взриви хотел „Кинг Дейвид“ в Йерусалим, където се намираха британските административни щабове, убивайки 92 души.

„[Робърт] Аспрей, [Менахем] Бегин и [Самюел] Кац посочват, че Кинг Дейвид е взривен по две причини: като отмъщение за британската атака срещу Еврейската агенция и за унищожаване на секретни документи, които биха свързали Еврейската агенция и [Давид] Бен-Гурион с тероризма на Хагана“, пише Пийк.

Хагана беше въоръженото крило на Еврейската агенция за Палестина, която беше оперативният клон на Световната ционистка организация, основана от основателят на ционизма Теодор Херцел, по време на Първия ционистки конгрес през 1897 г. в Базел, Швейцария.

Еврейската агенция за Палестина, която промени името си на Еврейската агенция за Израел след 1948 г., имаше за цел да насърчава, осигурява и осъществява еврейската миграция към Израел от други страни.

Бен Гурион беше президент на Еврейската агенция от 1935 г. до създаването на израелската държава през 1948 г., играейки ключова роля в дейностите на Хагана. По-късно Гурион стана първият министър-председател на Израел.

Хагана означава отбранителна сила, което вдъхнови ционистките лидери да нарекат своите въоръжени сили Израелски отбранителни сили (IDF) след възникването на Израел.

От подземните дейности на 40-те години „еврейският тероризъм се промени във военни операции, а терористичната организация стана Израелските отбранителни сили“, пише Пийк.

Ционистко „етническо прочистване“

На 9 април 1948 г. бойци на Иргун и Лехи съвместно извършват клането в Дейр Ясин, при което са убити най-малко 107 палестински селяни, включително жени и деца. Дейр Ясин беше палестинско село с около 600 души близо до Йерусалим.

Бруталността на тероризма на Иргун срещу обикновените палестинци в Дейр Ясин беше насочена към шокиране и уплашване на палестинските араби. Това беше предназначено да принуди палестинците да напуснат родните си земи, каза Салах Халаф, един от съоснователите на движението Фатах в интервю с френския журналист Ерик Руле през 1979 г.

Фатах, палестинската организация за съпротива, е водеща група в международно признатата Палестинска освободителна организация (PLO), която управлява окупирания Западен бряг.

Докато Фатах сега е легална група според международната общност, през 60-те години на миналия век САЩ и Израел я описваха като терористична организация по същия начин, по който сега осъждат Хамас. Хамас спечели последните палестински избори през 2006 г.

Халаф, известен също като Абу Ияд, ярко описва как клането на Иргун в Дейр Ясин принуди семейството му да напусне домовете си в Яфа и да се премести Газа, в книгата си, Palestinien sans patrie [Палестинец без родина], която се основава на интервюта с Рулео.

За разлика от официалните версии, Халаф заяви, че повече от 250 палестинци са убити от ционистки терористични групи в атаката през април 1948 г., чиито еврейски извършители „разбиха много трупове с палки, докато разпориха около тридесет бременни жени“.

Клането в Дейр Ясин беше повратен момент в ционистката кампания за етническо прочистване срещу палестинците, които продължават да страдат от неговите последици оттогава, според Халаф. Други ционистки кланета в палестински градове като Салиха и Лида последваха Дейр Ясин, което доведе до масово палестинско изселване, което се нарича Накба.

В началото на 1948 година Хагана продължи „своите дейности в тясно сътрудничество със сепаратистки организации като Иргун на Бегин, предприемайки редовна офанзива за прочистване на арабските селища“ в рамките на въображаемите територии на еврейската държава на ционистите, отбеляза Халаф.

„Опасени от кланета като това в Дейр Ясин, стотици хиляди палестинци, които бяха оставени на произвола на съдбата, решиха да напуснат страната, за да намерят безопасност“, каза той.

Когато палестинците напуснаха, те също се надяваха, че скоро ще могат да се върнат в домовете си, разчитайки на арабските държави да си възвърнат териториите. Но това не се случи.

Еврейски мигранти от Европа и други места бяха преселени в Палестина от Еврейската агенция с помощта на ционистки въоръжени групи.

Тази замяна на палестинското население продължава и до днес, тъй като Израел продължава да строи незаконни селища върху окупирани територии около Западния бряг.

Иргун, който години наред беше ръководен от Бегин, беше обявен за терористична група от ООН, САЩ и Великобритания.

Но въпреки такова силно осъждане, Бегин създаде Херут, дясна израелска политическа партия. Бегин стана шестият министър-председател на Израел през 1977 г. Херут по-късно се сля с партията Ликуд на настоящия министър-председател Бенямин Нетаняху.

Изоставянето е извън въпроса

Халаф, който стана заместник-ръководител и ръководител на разузнаването на ООП и вторият най-мощен лидер на Фатах след Ясер Арафат, доживотния лидер на палестинската съпротивителна група, каза, че палестинците никога не е трябвало да изоставят земите си.

„Когато се връщам назад, мисля, че моите сънародници направиха грешка, като се довериха на арабските страни и оставиха полето празно за еврейските колониалисти. Те трябваше да се съпротивляват на всяка цена. Ционистите не можеха да ги унищожат до последния човек. Освен това, за много от нас изгнанието беше по-лошо от смъртта.“

Тъй като хората от Газа са вътрешно разселени в това, което се възприема като втора Накба, предупреждението на Халаф може да виси над ръководството на Хамас.

Изтекли израелски официални документи показаха, че подобно на Накба, Тел Авив планира да приложи друг план за изселване на палестинците от Газа.

Израелската армия бомбардира палестинския анклав с въздушни удари, ракети и артилерийски атаки повече от месец, убивайки повече от 10 000 души, включително жени и деца, както се случи в Дейр Ясир и други райони през 40-те години.