В откровено интервю за TRT World кашмирският режисьор Арфат Шейх разказа за най-новия си проект, който цели да хуманизира и възстанови разказа за историята на Кашмир, който индийската филмова индустрия представя погрешно от години.

Умер Бин Аджмал

Природните красоти на Кашмир, разположен в подножието на Хималаите, отдавна красят екраните на индийското кино. Регионът е популярно място за индийските режисьори за заснемане на романтични сцени.

В тези филми кашмирските мюсюлмани обикновено са изобразявани като набожни хора, които живеят мирен живот, занимават се със земеделие и животновъдство.

В някои от тези боливудски филми кашмирския мюсюлманин се представяше като второстепенен на индийски герой, който идва от напечените от слънцето и прашни равнини и намира любовта в планините на Кашмир.

С избухването на въоръжен бунт през 1989 година, за извоюване на независимост или обединение със съседен Пакистан, Боливуд започна да използва по-националистично и етатистко изобразяване относно Кашмир.

Изведнъж спокойният характер на хората от Кашмир беше проектиран като заплаха за сигурността на Индия. Кашмирците бяха представяни или като нарушители на реда, или като терористи. Или просто са бяха представяни като хора без собствена воля, с промити от Пакистан мозъци.

Сега Saffron Kingdom /Шафраново кралство/ филм за Кашмир, се опитва да пречупи хегемонията на този разказ на Боливуд.

Името зад Saffron Kingdom, Арфат Шейх, 39-годишен режисьор от Кашмир, каза пред TRT World: „Боливуд използва Кашмир като красив фон, но никога не го е разказвал от нашата гледна точка. Представят ни като лошите“, каза той.

Шейх казва, че иска да се протовипостави на дългогодишните изображения на кашмирци в Индия, особено в Боливуд, на лишаването от реалистично представяне на кашмирци и заличаването на историята на Кашмир.

Шейх, който е израснал в управлявания от Индия Кашмир през 90-те години на миналия век, казва, че този филм, чиято премиера е планирана за началото на 2025 г., е роден от желанието му да възвърне разказа за хората от Кашмир, които често са представяни негативно в индийско кино.

90-секундният трейлър Saffron Kingdom достигна 1,5 милиона гледания в социалните платформи след премиерата си преди седмица.

Думата "шафран" в заглавието на филма "Шафраново кралство" не е случаен избор.

Шафранът е както ценна подправка, така и цвят, свързван с управляващата партия в Индия, Индийска народна партия ‒ „Бхаратия джаната“ (BJP), която отмени конституционно предоставения автономен статут на Кашмир на 5 август 2019 г. Много жители на Кашмир казват, че решението на Индия да анексира Кашмир има за цел да наруши демографията на региона, да промени мюсюлманската му идентичност и в крайна сметка да премахне исканията за самоопределение.

За Индийска народна партия ‒ „Бхаратия джаната“ (BJP), шафранът символизира връзката с Хиндутва или индуисткия национализъм.

Членовете на партията, от най-ниското ниво до държавните служители, гледат на Кашмир през призмата на тази идеология и насърчават културната и религиозна интеграция в цяла Индия.

Но Кашмир има проблемно минало.

Регионът е разделен между Индия и Пакистан и въпреки че и двете страни претендират за пълен суверенитет над този регион, те контролират само части от него. Тези две страни са водили три войни за този регион след разделянето на Британска Индия през 1947 г. Китай държи и малка част от Кашмир, което го прави единствената пресечна точка на ядрената триада в света.

Шейх, режисьорът на този нов филм, посочва, че боливудските филми от 90-те години на миналия век представят хората от Кашмир като терористи и, че това засилва подозрителните стереотипи за кашмирците. Давайки примери от скорошни филми, Шейх заявява, че темите обикновено се разглеждат в рамките на борбата с тероризма и кашмирците са показвани като терористи.

Съхраняване на колективната памет на Кашмир

Правителството на Индийската народна партия отдавна критикува член 370 и член 35A, които предоставят ограничена автономия на Кашмир. Правителството твърди, че членовете са временни разпоредби и трябва да бъдат отменен и че ситуацията със сигурността в Кашмир се е подобрила значително от 5 август 2019 г.

Критиците обаче твърдят обратното.

Според доклад, публикуван от The Wire, повече от 40 журналисти в Кашмир са били подложени на различен натиск след отмяната на член 370; Домовете на някои от бяха обискирани, много от тях бяха привикани за разпит.

На наградените журналисти и тези, които искат да отидат в чужбина, беше забранено да пътуват, а паспортите им бяха анулирани.

Правителственият натиск върху медиите направи медийния сектор прекалено зависим от рекламите от страна на правителствените агенции, което доведе до представяне на новините от проправителствена гледна точка. В резултат на това автоцензурата стана по-широко разпространена, което доведе до заглушаване на критичните гласове в региона и създаване на ясна празнота в медийното пространство в региона.

Шейх заявява, че този натиск затруднява запазването на колективната памет на Кашмир.

Шейх вижда своя филм като начин да изобрази кашмирци по хуманен начин и да разкрие историческите събития от тяхна гледна точка.

„С този филм се опитах да прекъсна господството на Боливуд над нашия собствен разказ. Филмът се опитва да опровергае това, за което са ни лъгали от години“, казва той.

Филмът не е заснет в Кашмир. Режисьорът сподели пред TRT World: „Никога не бих успял да получа разрешение да снимам филм в Кашмир. Изкуството е преследвано в Кашмир“.

Изправен пред тези трудности, Шейх решава да започне проекта в Съединените щати. Пътуването му като режисьор беше започнало отдавна, но възходът на крайнодясната Индийска народна партия показа ясно, че създаването на такъв филм в Кашмир е невъзможно.

Шейх споделя: „Израснах по време на интензивна военна дейност в управлявания от Индия Кашмир... Изкуството е лично. Не можете да реализирате тази продукция, без да установите лична връзка с работата, която възпроизвеждате“.

Режисьорът разказва и за редовните набези на индийските военни сили в региона през детството му през 90-те години.

Спомня си как е бил затворен в една стая със семейството си и за травматичните моменти, когато войник разпитва и брутално се отнася с чичо му. „Това не е само въпрос на физическа болка; Това е въпрос на нарушаване на достойнството на човек“, казва той.

Тези конфликти дълбоко повлияват на семейството на Шейх. Баща му, известен кашмирски музикант, е убит на път за индийския щат Пенджаб. „Смъртта на баща ми беше съобщена във вестниците, но всеки вестник съобщи тази новина по свой начин. Тялото на баща ми дори не ни беше предадено“, отбелязва той.

Усещането за непълнота, произтичащо от неуспеха да погребе тялото на баща си и неточното представяне на това събитие в пресата, оставят дълбока следа върху Шейх.

Шейх казва, че не е осъзнавал степента на страданието, което другите понасят, докато не започва работа в организация с нестопанска цел и пътува до отдалечени части на Кашмир. „Това, което се случи с баща ми, беше нищо в сравнение с това, през което са минали другите. „Видяха как бащите им умират пред очите им“, споделя той.

Воден от чувство за отговорност да разкаже тези истории, Шейх се насочва към правенето на документални филми, но осъзнава, че пространството с нестопанска цел е ограничено. „Документалните филми бяха качвани само в YouTube и не оказваха въздействието, което исках“, казва той.

„Време е светът да чуе това“

Това съзнание го насочва към създаването на игрални филми. Шейх вярва, че може да създаде истории, които да бъдат разказани в това пространство.

За щастие той получи визата си за Съединените щати в деня, в който индийското правителство отмени член 370.

„Докато стоях на опашка в американското консулство в Индия, се чудех какво ще обяви Амит Шах“, казва той.

Когато новината най-накрая беше обявена, тя плака в кола на Uber пред консулството. Шофьорът му помислил, че плаче, защото визата му била отказана.

Отмяната на член 370 става важна сюжетна точка за главния герой в неговия филм. Този главен герой беше кашмирец, живеещ в Америка и започна да проучва миналото на семейството си и защо са напуснали Кашмир.

Въпреки че филмът разглежда задълбочено събитията от 90-те години на миналия век, той съчетава разказ за диаспората с мисли за историята на региона.

„Това е един вид балансиращ акт“, казва Шейх, като отбелязва, че докато филмът предлага поглед към миналото, той също така се свързва с борбите на Кашмир днес.

„Бяхме потискани твърде дълго“, казва Шейх. „Този ​​филм е начин да върнем собствения си глас и да разкажем нашата история.“

„Това е нашата история и е време светът да я чуе.“