Последната образователна политика на Индия отново разпали дългогодишния дебат за езика и управлението, със силна реакция от страна на южния щат Тамил Наду срещу това, което смята за налагане на хинди.

Този спор повдига по-широки въпроси за многоезичието, федерализма и националната идентичност в една разнообразна демокрация.

Всичко започна миналия месец, когато Централният съвет за средно образование (CBSE) публикува проект на политика, който предлага провеждането на два изпита ежегодно за 10-ти клас, започвайки от учебната 2025-26 г. Това предизвика множество въпроси относно езиковите предмети. Според проекта на CBSE, предвижда се промяна в езиковите предмети за изпитите за 10-ти клас в сравнение със съществуващата учебна програма за 2024-25 г., публикувана на официалния сайт на CBSE.

В проекта за 10-ти клас английският и хинди са предложени като Език 1 и Език 2 в групите от предмети, докато другите регионални и чужди езици са включени в групата на регионалните и чуждите езици.

Исторически контекст: Езиковото разнообразие на Индия

Индия е дом на над 1300 езика, като 22 от тях са официално признати в Конституцията. Въпреки че хинди е най-широко разпространеният език, той е майчин език само за около 44% от индийците.

Тамил Наду, най-южният щат на Индия, дълго се противопоставя на усилията за популяризиране на хинди на национално ниво, възприемайки го като заплаха за своята дравидска езикова култура.

Съпротивата датира от 60-те години, когато масовите протести в Тамил Наду принудиха индийското правителство да приеме политика, гарантираща, че английският, заедно с хинди, ще продължат да бъдат официални езици. Този компромис се запази в продължение на десетилетия, но новите правителствени инициативи отново разпалиха напрежението.

Текущият спор: Националната образователна политика 2020 и езикът

Дебатът се възобнови с Националната образователна политика 2020 (NEP 2020) и скорошната правителствена директива, изискваща централното финансиране на образователни проекти да дава приоритет на институции с обучение на хинди.

Регионаалният министър-председател на Тамил Наду МК Сталин се противопостави на този ход, с аргумента, че той подкопава правата на щатите, които не говорят хинди.

Централното правителство, ръководено от партията Бхаратия Джаната (BJP), твърди, че популяризирането на хинди укрепва националното единство и подобрява възможностите за работа. Критиците обаче смятат, че това поставя в неравностойно положение хората, които не говорят хинди, особено при федералните държавни работни места и висшето образование.

Тамил Наду обвини федералното правителство, че задържа 247 милиона долара за образователни фондове поради отказа на щата да приложи Националната образователна политика (NEP) 2020. Министър-председателят МК Сталин призова премиера Нарендра Моди да освободи средствата, заявявайки: „Тамил Наду няма да бъде изнудван да се предаде.“

По-рано тази седмица спорът ескалира в парламента, когато министърът на образованието на Съюза Дхармендра Прадхан обвини партията на Сталин, Дравида Мунетра Кажагам (DMK), в „създаване на проблеми“ и че е „недемократична и некултурна“, което предизвика протести от управляващата партия в Тамил Наду.

Въпрос на федерализъм и идентичност

В основата на проблема стои федерализмът – балансът между централната власт и автономията на щатите в Индия. Съпротивата на Тамил Наду е основана на страхове от езиково и културно господство, което отразява тревогите в други многоезични демокрации като Канада (френски срещу английски) и Белгия (холандски срещу френски).

Съпротивата на Тамил Наду срещу хинди датира от 1937 г., когато протести, водени от социалния реформатор Периар, принудиха тогавашното правителство на Мадрас да се откаже от задължителното изучаване на хинди в училищата. Движението срещу хинди се засили през 1965 г., слагайки край на управлението на Конгреса в щата и утвърждавайки строгата двуезична политика на Тамил Наду – тамилски и английски – за разлика от триезичната формула, следвана в останалата част на Индия.

Дебатът се възобнови с Националната образователна политика (NEP) 2020, която препоръчва три езика, включително два „родни за Индия“. Министър-председателят МК Сталин твърди, че това ще доведе до налагане на хинди, което засилва съпротивата на Тамил Наду.

Експертът по образование д-р В. Ниранянарадхя отбелязва, че докато южните индийски щати следват триезичната формула – включително хинди – северна Индия до голяма степен игнорира задължението си да учи южноиндийски език, което прави политиката „провал“. Той предупреждава: „Светът се движи към многоезичие, но тук все още налагаме един език.“

Тамил Наду се опасява, че политиката може да облагодетелства щатите, говорещи хинди, задълбочавайки неравенствата. Спорът отразява не само образователни проблеми, но и по-широки тревоги за централизацията срещу регионалната автономия.

Глобални сравнения: Езикови и образователни политики

Езиковите предизвикателства на Индия отразяват дебати в други многоезични нации. В Канада, например, Квебек яростно защитава френския срещу доминацията на английския. В Швейцария четири официални езика съжителстват чрез внимателни федерални политики, които избягват привилегироването на един език пред другите.

Предизвикателството на Индия е уникално поради мащаба си, но основният принцип остава: как една многоезична нация може да осигури равноправно образование и управление, без да маргинализира никоя група?

Доклад на ЮНЕСКО подчертава значението на многоезичното образование, като заявява, че „децата учат най-добре на майчиния си език“. Политики, които фаворизират един език пред другите, могат да възпрепятстват учебните резултати и да ограничат възможностите за милиони ученици.

Какво следва?

С Тамил Наду, водещ съпротивата срещу езиковата политика в Индия, дебатът далеч не е приключил. Централното правителство може да се наложи да преосмисли подхода си, за да осигури образователно равенство в различните езикови региони. По-широкият въпрос остава: може ли Индия да балансира националното единство с богатото си езиково разнообразие?

Засега противопоставянето подчертава основен проблем, пред който са изправени всички многоезични общества – как да се приспособи езиковото многообразие, без да се размива националната идентичност.