Бангладеш се съгласи на искане от ООН да създаде хуманитарен коридор по границата си с щата Ракхайн в Мианмар за гражданите на разкъсаната от война страна, съобщиха официални лица.

„ООН иска да създаде хуманитарен коридор през Бангладеш, за да изпрати хуманитарна помощ в щата Ракхайн в Мианмар. Преходното правителство се съгласи по принцип с това, при определени условия“, заяви съветникът по външни работи Мд. Тохид Хосейн пред журналисти в столицата Дака в неделя.

„Това ще бъде хуманитарен проход. Но имаме някои условия. Няма да влизам в подробности. Ако условията бъдат изпълнени, ще помогнем“, добави той.

Хосейн отбеляза, че конфликтът в Мианмар е свързан с интересите на Бангладеш, „защото голяма част от населението на Мианмар е намерило убежище в нашата страна и искаме да ги върнем обратно. Трябва да направим всичко необходимо, за да ги върнем.“

Бангладеш вече приютява над 1,3 милиона бежанци рохинги от Мианмар в Кокс Базар, които избягаха от военни репресии през август 2017 г.

Хуманитарна криза

Правителството на хунтата в Мианмар е блокирало всички доставки, за да изолира бунтовническата група Армията на Аракан в щата Ракхайн, което допълнително е влошило хуманитарната криза.

ООН се опасява от глад в Ракхайн и е поискала от Бангладеш да осигури коридор за доставка на хуманитарна помощ.

Въпреки че хуманитарните коридори са предназначени да помагат на обикновените граждани, когато такива коридори се отварят, престъпници, включително бунтовници или терористични групи в региона, имат възможност да ги използват като безопасен маршрут.

Регионът също така е известен като един от маршрутите за различни трансгранични престъпления, включително трафик на наркотици и незаконни оръжия.

В отговор на тези опасения Хосейн заяви: „Коридорът е предвиден за стоки; оръжия няма да се пренасят.“

Позовавайки се на границата между Мианмар и Бангладеш, той каза: „Тук цялата граница е под контрола на недържавен актьор (Армията на Аракан).

Централното правителство на Мианмар (хунтата) няма контрол там. Така че заради нашите собствени интереси не можем да имаме никакъв вид контакт – тоест формален контакт с недържавни актьори. Но не можем да останем изолирани (от Армията на Аракан), дори и да искаме.“

„Затова ще поддържаме толкова комуникация, колкото е необходимо“, добави той.