Прикривайки се зад непрекъснатите бомбардировки и многожеството убийства на палестинци, Израел тайно граби природните ресурси на Палестина.
От началото на продължаващата война в Газа, министър-председателят на Израел, Нетаняху, следва стратегия за етническо прочистване, принуждавайки жителите на Газа да се изселят на юг. Под зловещото кръвопролитие палестинците са лишени и от правото на достъп до своите находища от нефт и природен газ. Това право е от ключово значение за устойчивостта на всяка бъдеща палестинска държава.
Израелската хегемония върху нефта и газа в района отразява дългосрочна амбиция на страната да стане енергиен хъб и регионален свързващ възел. Затова, както при всяко колониално усилие, разселването и масовите убийства са просто средства за постигане на целта - Израел да може безмилостно да експлоатира ресурсите на местните палестинци.
Въпросът за природните газови ресурси на Палестина стана ключов през 1999 година, когато British Gas Group (BG) започна проучване в обширна газова площ на 17 до 21 морски мили от брега на Газа. Известно като «Gaza Marine» находище попада в границите на контрола от 20 мили, предоставен на Палестинската администрация от споразумението от Осло II от 1995 г. Палестинският лидер Ясер Арафат подписа договор за 25-годишен лиценз за проучване с консорциум, състоящ се от Consolidated Contractors Limited (CCC), British Gas Group (BG) и Палестинския инвестиционен фонд (PIF). Година по-късно, през 2000 година, BG откри две находища с резерви на обща стойност 1.4 трилиона кубични фута в «Gaza Marine».
През 2001 година изборът на Ариел Шарон за министър-председател сигнализира за по-твърда позиция спрямо Палестина, което доведе до бурен период. Върховният съд на Израел позволи на Шарон да бойкотира покупките на петрол от Палестина и да наложи вето на споразумения, свързани с проучването и производството на природен газ, систематично лишавайки палестинците от възможността да се възползват от собствените си ресурси.
С началото на Втората интифада, подходът на Израел следваше систематична репресивна политика, отричаща справедливото разпределение на природните газови резерви в региона. Тази политическа среда унищожи надеждите за изгодно споразумение между двете страни, главно заради радикалната позиция на правителството на Шарон.
Следователно, израелските власти се противопоставиха на всяко редовно финансиране на Палестина, позовавайки се на риска ХАМАС да получи достъп и да използва парите в Газа.
Общата стратегия на Израел оттогава до сега се върти главно около монополизиране на контрола върху природните газови резерви в Газа Марино и нефтените резерви по границата Западен бряг–Израел, като същевременно лишава палестинците от справедлив дял от приходите, произтичащи от тези ресурси.
Този подход нанесе значителни финансови удари на палестинската икономика и затрудни пътя към държавност. За да постигне тези цели, Израел заема противопоставяща се позиция в преговорите, често посочвайки ХАМАС като причина за недоверие и несигурност. Освен това, предложенията за споразумения са проектирани да заобикалят Палестинската автономия (ПА), ефективно блокирайки всяка възможност за справедливо разпределение на ресурсите и приходите.
Израел използва събитията от 7 октомври 2023 г. като възможност да напредне в стратегическите си цели. В ранните етапи на атаката срещу Газа се появиха дискусии относно алтернативни сценарии, включително предложение от израелското министерство на разузнаването, което предполага прехвърляне на населението от Газа към Синайския полуостров. Нетаняху активно лобира в ЕС за оказване на натиск върху Египет да одобри масов приток на жители на Газа в пустинята.
Освен това, три седмици след началото на войната, Израел предостави нови лицензи на шест компании, включително BP и ENI, за проучване на запасите от природен газ в зоната G, район в непосредствена близост до бреговата линия на Газа. Трябва да се отбележи, че 62 % от този регион попада в морските граници, декларирани от Палестина през 2019 г. съгласно Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. (UNCLOS), която Палестина е подписала.
В доклада на UNCTAD от 2019 г. се подчертава на високите финансови разходи за лишаване на палестинците от необходимата финансова подкрепа за развитие и изграждане на държавата поради израелската окупация. В доклада гласи: "Находищата Marine 1 и Marine 2 бяха открити през 1999 г. и BG започна сондаж за газ през 2000 г. Палестинците хипотетично можеха да монетизират тези находища и да инвестират нетната стойност от 4.592 милиарда долара в продължение на 18 години. Предполага се, че с ниска годишна реална възвращаемост от 2.5%, палестинците вече са загубили приблизително 2.570 милиарда долара поради предотвратяването на упражняването на правото си да се възползват от експлоатацията на природните си ресурси, гарантирано от международното право."
Израел си постави основната цел да разшири обхвата на своята окупация, за да продължи етническото прочистване на палестинците. Въпреки словестните предупреждения от ключови съюзници като САЩ, Израел продължава да издава предупреждения за евакуация за атаки, насочени към Рафа. Ако успее в стремежите си на етническо прочистване, Израел може да постигне дългогодишната си цел да получи пълен контрол над Газа, заедно със завладяването на ценни нефтени и газови ресурси. Тази амбиция съответства на желанието на Израел да стане централен хъб по коридора Индия-Близък Изток-Европа (IMEC) и алтернативен доставчик на енергия за европейските пазари, които целят да се отделят от руския газ след началото на войната в Украйна.
Този опортюнизъм ще става все по-изявен с развитието на действията на Израел в Рафа и с напредването на отношенията му с международните енергийни компании. Очевидно е, че Израел продължава да следва двойната си стратегия, която се състои от въоръжаване и стимулиране на незаконни заселници на Западния бряг, докато агресивно преследва военната окупация на Газа за да си присвои природните й ресурси.
Войната срещу Газа не е лесно начинание, както Нетаняху планираше. Енергийните амбиции на Израел бяха провалени от невъзможността им да разгромят ХАМАС и да приключат войната според собствените си условия.
Докато международната общност се опитва да спре военната машина на Израел в Газа, общественият натиск продължава да расте със студентски протести, разпространяващи се в Америка и Европа, нанасяйки неочакван удар на изключително нехуманната военна политика на Нетаняху срещу палестинците.
Сега е момента международната общност не само да сложи край на текущия геноцид, но и да помогне на палестинците да овладеят собствените си енергийни ресурси, което е основен аспект на техните суверенни права, и да ги предпази от ненаситния апетит на Израел за кражба на палестинска земя и ресурси.
