„Ars gratia artis” – изкуство за изкуството – гласи известният израз.

Но дали изкуството или самият артист имат по-висша цел? Това е въпросът, който екип от изследователи се зае да проучи.

Международният екип, воден от учени от Виенския университет в Австрия, в сътрудничество с музея Дом във Виена, се стреми да разбере дали изложбите могат да направят хората по-състрадателни и по-отворени към различията, водейки до промени в нагласите и поведението им.

Резултатите са вдъхновяващи – посетителите на музея съобщават за по-ниска негативност (ксенофобия) и по-висока позитивност (приемане на бежанци).

Изложбата „Show Me Your Wound (Zeig mir deine Wunde)”, проведена през септември 2019 г., предостави възможност на посетителите да се вгледат навътре и да съзерцават крехкостта и уязвимостта на другите хора.

Резултатите от изследването идват на фона на нарастващите антимигрантски настроения по целия свят, особено в Европа, където бежанците и мюсюлманите са обект на все по-силни атаки от страна на националистически и крайнодесни групи.

Тези настроения водят и до нарастващо насилие в Обединеното кралство, където крайнодесни групи оставят след себе си разрушителни последици.

Според информация от интернет страницата на музея Дом във Виена, „показаните произведения обхващат периода от Средновековието до модерното и съвременно изкуство, представяйки различни подходи към темата за раните, като уязвимостта на телата на самите художници или разрязването на платната“.

Второ изследване, проведено от същия екип, използва метод за събиране на данни чрез мобилни приложения, за да проследи как се променят нагласите на посетителите с течение на времето и дали ефектът от изложбата е устойчив.

Това изследване, озаглавено „Колко трайно е въздействието на изкуството?“, бе наскоро публикувано в списанието Psychology of Aesthetics, Creativity, and the Arts.

„Наистина не знаехме какво да очакваме... Възможното въздействие на художествените изложби върху това как хората мислят или чувстват е актуална и спорна тема, но има много малко реални доказателства,“ казва водещият автор, Матиас Пеловски от Виенския университет в имейл до TRT World.

„Като любител на изкуствата и силен поддръжник на социалното значение на изкуството, се надявахме да открием солидни доказателства.“

В отделно прессъобщение за пресата, Пеловски посочва, че ефектът на изкуството върху хората е все по-популярна тема сред изследователите.

„Въпросът как изкуството може да ни направи по-съзнателни и състрадателни граждани или да промени реакциите на хората по отношение на обществени предизвикателства като климатични промени и бежанци, предизвиква растящ интерес сред арт институциите, художниците и културните политици,“ добавя той.

Според Пеловски, основната причина за провеждането на изследването е, че „въпреки големия интерес, има учудващо малко данни относно това дали посещението на изложба или гледането на произведения на изкуството наистина оказва влияние, особено по отношение на това как мислим и как се държим. Колко дълго може да трае този ефект и какви точно ефекти можем да открием, остава неизвестно.“

Един от кураторите на шоуто във Виенския музей, Клаус Шпайдел, добавя, че „през последните години наблюдаваме промяна в начина, по който възприемаме изкуството в нашето общество. Изкуствата вече не се разглеждат само като развлечение, а по-скоро като мощен и често неизползван ресурс за здраве, обучение и лично или социално благосъстояние.“

Как беше организирано изследването

Изследователският екип се зае да събере данни и да изясни ефектите от изкуството върху зрителите.

Те започнали с оценка на преживяванията на посетителите на изложбата, подготвена от Йохана Шванберг и Клаус Шпейдел в музея Дом в Виена.

Кураторите споделят, че целта им е била да „накарат посетителите да размишляват върху важен въпрос за човечеството“ и да „предизвикат положителна промяна“.

Изследователите организират двуетапно изследване: първо спират потенциални посетители, за да ги попитат дали биха участвали в изследването в замяна на безплатен билет. Всичко, което трябва да направят, е да споделят своите мисли и чувства относно, както гласи прессъобщението, „състрадателността си към другите и чувството за ксенофобия или готовност да приемат бежанци в страната си.“

Въпросът им е зададен преди и след посещението на изложбата.

След открития ефект на изкуството върху посетителите, изследователите решавар да продължат с въпроса дали тези ефекти ще останат и за какъв период.

Изследователите набира втора група от 41 души чрез метод за събиране на опит (ESM). Тази втора група посетители е помолена да инсталира приложение на мобилните си телефони и да докладва за своите мисли и действия ежедневно.

Резултатите от приложението са проследявани за две седмици – една седмица преди и една седмица след посещението на изложбата.

При сравнението на отчетите от седмицата преди изложбата с тези след нея, изследователите откриват няколко ефекта.

В изследването се посочва: „Хората посочиха нарастващи резултати на въпросите, свързани с емпатията, относно усещането, че хората, с които са били, са имали „влияние върху настроението им“, както и за „днес обърнах внимание на вътрешните си чувства“, когато сравнихме резултатите от преди посещението, в деня на посещението и в следващия ден от посещението.”

Докато артистите и кураторите започват да се занимават с политически, социални и антропологични въпроси, които тревожат съвременния свят, такова изследване е ценно, защото разкрива значението на изкуството и как то може да докосне сърцата и умовете на участниците.

„Текущото Венецианско биенале, например, което носи заглавието 'Чужденци навсякъде', е в центъра на множество дискусии относно въздействието на изкуствата върху възприятията за имиграцията. Нашето изследване сега силно подкрепя идеята, че изложбите могат да бъдат надеждни инструменти за осветляване на социални въпроси,“ заключава Пеловски.