Двама американски граждани – служител на правителството на САЩ и високопоставен банкер – бяха възпрепятствани да напуснат Китай през последните седмици, което бележи рязко засилване на използването на така наречените „забрани за излизане“ от Пекин. Това се случва в момент, когато двете страни се подготвят за нов кръг търговски преговори в Швеция в понеделник.
Тези действия се случват на фона на продължаващото геополитическо съперничество между САЩ и Китай и доведоха до ограничения за корпоративни пътувания, както и до нови предупреждения за рисковете, пред които са изправени американските граждани, работещи в Китай.
Забраните съвпаднаха с разкритията, че инженер, базиран в САЩ и с двойно гражданство – китайско и американско, се е признал за виновен в кражба на чувствителни военни технологии за Китай. Това допълнително подхрани спекулациите за възможни ответни мерки.
Докато някои наблюдатели предполагат, че случаите може да са свързани, анализатори предупреждават да не се правят прибързани заключения. „От гледна точка на Китай няма промяна в политиката, а по-скоро последователно прилагане на правните стандарти“, заяви Ейнар Танген, старши сътрудник в базирания в Пекин институт Тайхе, пред TRT World. Той подчерта, че в Пекин тези забрани се разглеждат като „индивидуални съдебни въпроси“.
Рори Даниелс, управляващ директор в Asia Society Policy Institute, описа тенденцията като част от „тревожен климат на взаимно недоверие“. В същото време Джеймс Цимерман, адвокат в Пекин и бивш председател на Американската търговска камара в Китай (AmCham China), отбеляза, че този правен инструмент съществува от 80-те години на миналия век.
На 22 юли Държавният департамент на САЩ потвърди, че служител на Службата за патенти и търговски марки на САЩ е бил възпрепятстван да напусне Китай повече от три месеца. Мъжът, който е и ветеран от армията на САЩ, не е декларирал своята правителствена принадлежност в заявлението си за виза.
Според The New York Times служителят е пътувал до Чънду, столицата на югозападната провинция Съчуан, през април, за да посети семейството си, но е бил спрян от служители на Министерството на държавната сигурност (MSS). Те са иззели паспорта му, кредитната карта и личните му устройства и са го разпитвали за военната му служба, свързана с поддръжката на хеликоптери Black Hawk. Въпреки че паспортът му е бил върнат, той все още не може да напусне страната.
Малко преди това Мао Ченюе, родена в Шанхай американска гражданка и управляващ директор на Wells Fargo, също е била поставена под забрана за излизане по време на бизнес пътуване в Китай. Тя не може да се върне в САЩ, а Wells Fargo временно е спряла всички служебни пътувания до Китай.
Министерството на външните работи на Китай потвърди ограничението за пътуване на Мао, като заяви, че то е част от „криминално разследване“, но отказа да предостави подробности. „Всеки в Китай, независимо дали е китайски или чужд гражданин, трябва да спазва китайските закони“, заяви говорителят Гуо Дзякун.
Правен инструмент или политически натиск?
Китайските власти твърдят, че забраните за напускане на страната са законен инструмент, използван за подпомагане на разследвания, предотвратяване на бягство и защита на националната сигурност.
„Забраните за напускане обикновено се използват при разследвания, за да се предотврати напускането на континентален Китай от свидетели или заподозрени, които се считат за рискове за бягство“, обясни Цимерман пред TRT World.
„В повечето случаи има легитимна правна основа, но наистина съществуват случаи на злоупотреба, включително и по политически причини“, добави той.
От своя страна Танген заяви, че „Китай спазва върховенството на закона и обработва въпросите, свързани с влизането и излизането от страната, в съответствие с правните процедури“, като допълни, че подобни практики съществуват и в САЩ, ЕС и Обединеното кралство.
„Китайски граждани са били изправяни пред правосъдието в чужбина за престъпления, вариращи от пране на пари до кибершпионаж. Правната отговорност няма граници.“
Цимерман призна съществуването на правна рамка, но посочи опасенията, свързани с липсата на прозрачност и „отсъствието на действаща система за освобождаване под гаранция“, което прави отмяната на забраните за напускане изключително трудна.
Той обърна внимание и на нарастващото използване на този инструмент от Централната комисия за дисциплинарна инспекция на Китай (CCDI) при разследвания за корупция – включително такива, свързани с компании с чуждестранно участие или ръководители с предишни връзки с китайски държавни служители или държавни предприятия.
От своя страна Даниелс подчерта неяснотата относно това как хората се превръщат в мишени. „Американци, които правят бизнес в Китай, вече се оказват в кръстосан огън и са подложени на изключително непрозрачната китайска правна система“, предупреди тя.
„Без реален надлежен процес винаги остава открит въпросът дали задържането на американци в Китай не е политически мотивирано и използвано като лост срещу правителството на САЩ.“
„Трудно е да се изгради ефективна стратегия за управление на риска, тъй като не е ясно как човек може да стане мишена на забрана за напускане“, каза още тя. „Повече прозрачност би помогнала за предотвратяване на сковаващ ефект върху бизнес пътуванията.“
Шпионски случай подхранва спекулации
Забраните за напускане на Китай бяха наложени точно в момента, когато китайско-американският инженер Чънгуан Гун се призна за виновен в Калифорния за кражба на над 3600 чувствителни файла, предназначени за военна употреба. Това се посочва в изявление на Министерството на правосъдието на САЩ от 21 юли.
Американските власти заявиха, че Гун е имал връзки с китайски програми за привличане на таланти и е предложил да разработи инфрачервени и радарни технологии с военно приложение за Пекин.
Макар някои наблюдатели да подозират връзка между случая на Гун и скорошните забрани за напускане, наложени от Китай на двама американци, както Танген, така и Цимерман предупреждават да не се правят прибързани заключения.
„Пекин вероятно би отхвърлил всякакви предположения за връзка между тези случаи“, заяви Танген.
Въпреки това той припомни предишни инциденти, като случая с „двамата Майкъловци“ от Канада – Майкъл Спейвър и Майкъл Ковриг – които бяха арестувани в Китай по обвинения в шпионаж през 2018 г. и освободени през 2021 г., след като Канада освободи финансовия директор на Huawei Мън Ванчжоу – ход, който бе наречен „дипломация чрез заложници“.
„Първоначалните категорични отричания от страна на канадското правителство впоследствие се оказаха неверни. Стана ясно, че единият е бил агент, а другият – негов ръководител“, коментира Танген.
„За да поставим нещата в контекст“, добави той, „ЦРУ на САЩ, както и британските служби за сигурност MI5 и MI6, открито рекламираха в интернет, че търсят шпиони, владеещи мандарин. Ако става дума за шпионаж, Пекин ще реагира така, както биха реагирали Вашингтон или всяка друга държава.“
Корпоративни сътресения: Предупреждения за пътуване и ограничения за устройства
Последните забрани за напускане предизвикаха сериозен отзвук в американския корпоративен сектор. На 22 юли американският мултинационален инвестиционен гигант BlackRock издаде вътрешни указания, с които забранява на служителите да използват служебни лаптопи и отдалечени мрежи, докато се намират в Китай, като ги призова да използват т.нар. „горящи“ телефони (временни, непроследими устройства).
По-късно се съобщи, че компанията е спряла всички пътувания до Китай.
Wells Fargo и други големи американски корпорации последваха този пример.
Цимерман отбеляза, че технологичните ограничения съществуват от години с цел защита на търговски тайни, но подчерта, че „забраните за напускане, наложени върху ръководители, са червена линия“.
„Чуждестранният бизнес признава, че неговите ръководители трябва да спазват местните закони и разпоредби, но също така не иска да стане жертва на дипломация чрез заложници“, подчерта той.
„В същото време китайското правителство е наясно, че задържането на ръководители е червена линия, и внимава всяка забрана за напускане, наложена на висши служители, да има ясна правна основа“, допълни Цимерман.
Танген подчерта, че Китай се стреми да не отблъсне инвеститорите.
„Пекин е ангажиран с прилагането на правните процедури“, каза той, като посочи безвизов достъп за граждани от 47 страни, засилена защита на интелектуалната собственост и Плана за действие 2025 за стабилизиране на преките чуждестранни инвестиции.
Въздействие върху търговската война на Тръмп
Последните забрани за напускане идват на фона на продължаващата търговска война между президента на САЩ Доналд Тръмп и Китай, пораждайки въпроси относно възможното им въздействие върху бъдещите дипломатически и търговски преговори. В понеделник двете страни се срещат в Швеция за нов кръг от търговски разговори.
Настоящото 90-дневно примирие между САЩ и Китай – в рамките на което двете държави временно намалиха митата една спрямо друга – трябва да приключи на 12 август.
Макар че съвпадението между новите ограничения, настояването на Тръмп за визита в Китай и наближаващият краен срок за тарифите буди подозрения, Танген предупреждава, че „всяка политическа връзка засега е спекулативна“.
Цимерман, макар също да е предпазлив по отношение на пряка връзка между търговската война и забраните за напускане, подчерта, че „Китай разполага със свои лостове за натиск срещу тарифите на Тръмп – включително ограничения върху износа на редкоземни метали“.
Даниелс допълни, че „администрацията на Тръмп отдава изключително голямо значение на сигурността на американските граждани, включително пътуващите в чужбина, и със сигурност ще повдигне тези случаи като сериозна загриженост“.
