Ново решение на ЕС за визите за турци: Истинска реформа или просто символичен жест?
ПОЛИТИКА
5 мин. четене
Ново решение на ЕС за визите за турци: Истинска реформа или просто символичен жест?Новото облекчение за издаване на шенгенски визи за турски граждани от ЕС се приветства като напредък, но критиците предупреждават, че може да е твърде малко, твърде късно и без необходимото прилагане, за да доведе до реална промяна.
От 15 юли 2025 г. отговарящите на условията кандидати могат постепенно да получават многократни визи с по-дълъг срок на валидност. / TRT World
24 юли 2025

В дългоочакван ход Европейският съюз реши да облекчи процедурите за издаване на визи за Шенген за турски граждани. Но има уловка. Това ще се отнася само за тези, които имат „установена история на пътувания“, и ще бъде приложено чрез нова система, наречена „каскада“.

Ето какво трябва да знаете за това.

От 15 юли 2025 г. допустимите кандидати ще могат постепенно да получават многократни визи с по-дълъг срок на валидност — от една до пет години — ако предишните визи са били „законно използвани“, според официалното изявление на ЕС.

Въпреки че решението беше приветствано като стъпка към подобрена мобилност и сътрудничество, експерти предупреждават, че неговото реално прилагане може да остане символично, а не системно.

Докато забавянията, отказите и несъответствията продължават да разочароват турските кандидати, тази нова мярка поражда както надежда, така и скептицизъм.

„Това е важно решение за турските граждани“, казва Фаик Танръкулу, доцент по политически науки в Истанбулския университет Медипол.

„Но нека бъдем честни, това не е изцяло нова политика. Дългосрочни, многократни визи — от три месеца до пет години — вече се издаваха по преценка на отделни консулски служители.“

„Това, което Комисията направи сега, е да премахне тази дискреционна власт от ръцете на отделни лица и да я превърне в стандартно очакване. Това е истинската стойност на това решение“, обяснява той.

Но дори тази стандартизация, отбелязва Танръкулу, идва години по-късно от очакваното.

„Още през 2013 г. Тюркийе и ЕС започнаха да обсъждат пътна карта за либерализация на визовия режим. Досега трябваше да говорим за пълно безвизово пътуване за турските граждани, а не за основно улеснение.“

Танръкулу се позовава на споразумението от 18 март 2016 г. между ЕС и Турция като повратна точка в отношенията между ЕС и Тюркийе, особено по въпроса за миграцията.

„Бежанският въпрос принуди ЕС да се ангажира сериозно с Турция. По това време на Тюркийе беше обещана либерализация на визовия режим, актуализация на Митническия съюз и финансова подкрепа за сирийските бежанци“, посочва той.

„В замяна Турция трябваше да изпълни 72 специфични критерия, вариращи от биометрични паспорти до мерки срещу корупцията. Днес 67 от тях вече са изпълнени. Но ЕС продължава да отлага пълната либерализация, като се позовава на оставащите пет“, отбелязва той с разочарование.

Тази непоследователност, според Танръкулу, граничи с двойни стандарти.

„Вижте Грузия. Тя дори не преговаря за членство в ЕС, но нейните граждани могат да пътуват без визи. Турските граждани, от друга страна, се сблъскват с проценти на отказ от 40 до 60 процента в страни като Естония и някои скандинавски държави. Дори руски и китайски кандидати — въпреки геополитическите напрежения — често имат по-добри шансове от турците.“

Какво ще кажем за кандидатите за първи път?

Журналистката и предприемач Фатма Менал Акън, която в момента следва магистратура в Rome Business School, също остава предпазлива.

„Да, това решение може да улесни процеса за хора, които вече са пътували до Шенгенската зона и са поддържали добра история. Но то не казва нищо за кандидатите за първи път — хора, които имат легитимни академични или професионални причини да пътуват, но нямат предишна визова история. Те са напълно изключени от това уравнение.“

За Акън решението също е лишено прозрачност и изпълнимост.

„Как точно това решение се комуникира до посолствата и консулствата в страни като Германия, Италия или Испания? Задължени ли са да го следват? И ако не го направят, какво може да направи отхвърленият кандидат? Да отиде в съда, както направиха турските студенти в Италия?“

Тази препратка към Италия е особено показателна. През последните месеци много турски студенти се сблъскаха с прекомерни забавяния и директни откази за студентски визи от италианското консулство в Истанбул.

„Това не беше просто бюрократична грешка“, отбелязва Акън. „Това доведе до реални, лични загуби. Някои студенти заведоха дела и спечелиха. Регионалният съд в Лацио постанови, че италианското консулство е действало незаконно, и едва тогава тези студенти успяха да получат визи.“

Тези правни победи подчертават крехкостта на системата. „Не трябва да съдите чуждо консулство, само за да посещавате университет, в който вече сте приети“, аргументира се Акън. „Това показва колко счупен е механизмът.“

‘Игра на късмет’

Танръкулу от Истанбулския университет Медипол също не е оптимист за прилагането.

„Дори с директивата на Комисията, консулствата могат да продължат да намират причини да отказват заявления. И все още няма формален процес за обжалване в много страни. Това е дълбоко проблематично. Някои консулства дори премахнаха правото на обжалване изцяло.“

Тази липса на правен процес, отбелязва Танръкулу, превръща системата в игра на късмет. „Може да сте подали всички документи и да сте изпълнили всички изисквания, но ако консулският служител реши, че сте риск — въз основа на неясни или неизказани критерии — няма какво да направите. Решението е окончателно.“

Освен това, Акън отбелязва, че улесняването на визите за редовни пътници не е революционна идея.

„Това вече беше обичайна практика преди пандемията. Ако сте били в Европа няколко пъти и сте се върнали навреме, често получавахте визи за по-дълги периоди. Бизнес или семейни визи бяха сравнително лесни за осигуряване. Това не е иновация; това е кръпка върху система работеща аварийно.“

‘Капка в океана’

И така, какво точно е новото? И двамата експерти са съгласни, че решението на Европейската комисия е по-добро от нищо. Но неговото въздействие остава ограничено, особено без задължително прилагане или механизъм за осигуряване на справедливост в различните консулства.

„В крайна сметка това решение изглежда като капка в океана“, казва Акън. „Звучи добре на хартия, но без изпълнение и отчетност, то рискува да бъде показно. А това, от своя страна, задълбочава общественото разочарование — не само от визовата политика, но и от отношенията между ЕС и Тюркийе като цяло.“

За Танръкулу залозите са още по-високи. „Мобилността не е само въпрос на туризъм или дори образование. Тя е въпрос на взаимно разбирателство и доверие между обществата. В момента визовият режим е една от най-големите пречки за това доверие.“

ВИЖ ОЩЕ
Бивш шеф на Шин Бет: Нетаняху изостави заложниците, за да остане на власт
Судан обвинява Силите за бърза подкрепа (RSF) в екзекуция на над 31 цивилни
Испания и Португалия се надпреварват да възстановят електрозахранването
200 000 сирийски бежанци се завръщат у дома от Тюркие от декември насам
Тюркие отрича твърденията за отваряне на пристанища за гръцки кипърски кораби
Испания обявява извънредно положение след масово прекъсване на електрозахранването
Тюркие отхвърля дезинформацията за изпращане на оръжия на Пакистан
Музаммил Аюб Такур: „Индия иска светът да вярва, че всичко е наред в Кашмир“
Заподозреният за убийство в джамия във Франция е задържан в Италия
Путин благодари на севернокорейските войски за подкрепата им при превземането на Курск
Американски удари по център за задържане на мигранти убиха над 30 души в йеменския град Саада
Филипините отхвърлят претенцията на Китай за "суверенитет" върху спорен риф
САЩ ще скрият "оперативни" подробности за Йемен: CENTCOM
Северна Корея потвърждава разполагането на войски в руския Курск
Пакистанската армия убива 54 бойци, опитващи се да преминат границата от Афганистан
Разгледайте TRT Global. Споделете вашето мнение!
Contact us