На последната среща на Съвета за асоцииране между Европейския съюз и Израел, проведена миналия месец, Брюксел изрази подкрепа за възстановяването на Газа, удължаване на примирието и връщането на разселените палестинци по домовете им.

Сега ЕС засилва призивите си срещу блокадата на помощите за Газа, наложена от Израел, и изразява „дълбока загриженост“ относно насилието на окупираните територии на Западния бряг, където израелските сили продължават да атакуват бежански лагери и цели градове в северната част.

Въпреки всички разговори за оформяне на бъдещето на Газа и спазване на международното право, има признаци, че ЕС не е готов да превърне обещанията си в действия. Ето какво пречи на това.

Дълбоки разделения и предизвикателства пред влиянието

Противоречивите позиции относно Израел и Палестина подкопават решимостта на ЕС за възстановяването на Газа. ЕС подкрепя плана на Кайро за следвоенно възстановяване на Газа на стойност 53 милиарда долара, който отхвърля всякакви форми на насилие и екстремизъм и ясно заявява, че разселването на палестинци от Газа не е приемливо. Но нежеланието на ЕС да държи Израел отговорен за сериозни нарушения противоречи на обещанието му да цени международното хуманитарно право и да защитава живота на палестинците.

Пример за това са исканията на Испания и Ирландия за спешен преглед на Споразумението за асоцииране между Израел и ЕС – основният документ за търговски и политически отношения между двете страни. Въпреки че член 2 от това споразумение ясно обвързва двустранните отношения с „уважение към човешките права“, множество държави от ЕС отказаха да повдигнат въпроса за обсъждане миналата седмица.

Това на практика дава бърз пропуск на действията на Израел, включително геноцид, етническо прочистване и престъпления срещу човечеството. „Държави от ЕС, включително Германия, Унгария и Словакия, искат да предпазят Израел от всякаква значима критика“, обяснява Майкъл Линк, доцент във Факултета по право на Университета Уестърн в Онтарио.

„Това осакатява ефективните политически действия на ЕС и намалява част от политическата тежест, която би могъл да използва, ако беше по-обединен.“

Дори и да имаше известно единство, ЕС се сблъсква със значителни ограничения на своето влияние. През последните три десетилетия Съединените щати играят прекомерна роля в оформянето на спорния мирен процес на Израел с Палестина, а тяхното влияние сега се простира и върху подкрепата за възстановяването на Газа.

Удвоената подкрепа на Вашингтон за широко осъжданото „поемане на контрол“ над Газа може да добави към усложненията на ЕС, докато Брюксел се стреми да избегне трайното разселване на палестинците.

Освен това натискът на ЕС за прилагане на плана за възстановяване, ръководен от Египет, представлява собствено предизвикателство: той в крайна сметка може да изисква подкрепа от САЩ за ефективното му изпълнение.

Това, което допълнително отслабва влиянието на ЕС, е неговата мрачна история в стабилизирането на Газа и окупирания Западен бряг. Минали санкции срещу израелски заселници и субекти не доведоха до значителна промяна в постоянството на израелската окупация – ключов фактор за истинската защита на достойнството на палестинския народ.

Освен това ЕС умишлено пренебрегна ранни доказателства за израелски военни престъпления, предоставени от неговия специален представител за правата на човека, като заобиколи съветите да прекрати политическите връзки или да откаже лицензи за износ на оръжие.

С тези нагласи, проявени по време на 15-месечния геноцид на Израел, как палестинците могат да се доверят на ЕС да промени курса си след това?

Въпреки всички тези недостатъци, пътят на ЕС към корекция можеше да дойде отвътре. Активизмът на Испания и Ирландия по въпроса за Палестина премахва всякакви съмнения. „Като инициатори на по-балансирана и сериозна европейска политика и като пример за това как тя може да бъде успешно приложена без големи разходи, активизмът на Испания и Ирландия по въпроса за Палестина поставя морален прецедент, който приканва към подражание от други“, казва Хюсеин Ибиш, старши учен в Института за арабските държави от Персийския залив във Вашингтон, пред TRT World.

Съучастие в израелски военни престъпления

Готовността на ЕС да рискува сериозно съучастие в израелски военни престъпления също подкопава неговата надеждност по въпроса за Палестина. Пример за това е незаконното разширяване на израелските селища. ЕС отказва да прекъсне търговските и бизнес връзки със селищата, въпреки увеличаването на подкрепяните от държавата нападения от заселници и разрушаването на палестински домове.

Като се има предвид, че прекъсването на тези връзки е ключово за осигуряване на съответствието на ЕС с решението на Международния съд от 2024 г., ЕС рискува съучастие в престъпления, свързани със селищата, срещу палестинците – същото население, което се надява да защити.

Освен това е факт, че ЕС просто не е направил достатъчно по въпроса за окупирания Западен бряг до момента. Вземете например насилственото разселване: Брюксел стоеше настрана и наблюдаваше как Израел насилствено разсели 40 000 палестинци през последните седмици, предлагайки нищо повече от риторично осъждане за действие, което самият той счита за „военно престъпление“ и нарушение на международното право.

Липсата на натиск от страна на ЕС изглежда предоставя на Израел картбланш да продължи с най-голямото насилствено разселване на палестинци в окупирания Западен бряг от десетилетия насам и подхранва опасенията за по-широка анексия на незаконните селища в Западния бряг под ръководството на премиера Бенямин Нетаняху.

Как всичко това намалява рисковете от насилие или приближава палестинските територии до относителен мир?

Напротив, пасивният подход на ЕС към окупирания Западен бряг е овластил крайнодясното правителство на Израел да изведе на преден план нов законопроект за анексия.

„Дългосрочните цели на Израел са да изгони възможно най-много палестинци и да елиминира палестинските претенции за суверенитет веднъж завинаги“, казва Муханад Аяш, професор по социология в Кралския университет Маунт в Канада, пред TRT World.

„Тези цели противоречат на това, което ЕС публично заявява като свои цели.“

Самите действия на ЕС подкопават неговия подход към Газа и бъдещето на окупирания Западен бряг. Блокът е разединен по въпроса за Израел и Палестина, разполага с ограничено влияние и не може да проповядва дългосрочен мир, когато някои от собствените му държави членки са подпомогнали геноцида на Израел.