За Рида Абу Хадайед, лятото добавя нов слой страдание към ежедневната борба за оцеляване в рамките на войната на Израел срещу Газа.
При температури над 30 °C, денят започва със плача на седемте деца на Хадайед, които се задушават в тясната найлонова палатка на разселеното семейство. Навън влажността е непоносима.
Единственият начин, по който 32-годишната майка може да облекчи децата си, е като ги обдухва с поднос или парчета хартия – каквото намери. Ако има вода, я излива върху тях, но това е все по-оскъден ресурс.
„Няма ток. Няма нищо. Не могат да спят. Плачат цял ден, докато слънцето не залезе“, казва тя, с лице покрито с пот.

Топлото време в Газа е задълбочава трудностите за двата милиона жители на региона.
Намаленото количество вода, повредените канализационни мрежи и свиващите се жизнени пространства заплашват да доведат до разпространение на болести сред общностите, предупреждават отдавна хуманитарни организации.
Горещото лято съвпада с липсата на чиста вода за мнозинството от населението на Газа, повечето от които са насилствено разселени в палатъчни общности от Израел.
Много палестинци в обсадената територия трябва да изминават дълги разстояния, за да си донесат вода, и да разпределят всяка капка, което ограничава възможността им да се къпят и разхлаждат.
„Още сме едва в началото на лятото. А положението ни е ужасно.“ казва съпругът на Хадайед, Юсеф.
Израел блокира влизането на хранителни продукти, гориво, лекарства и всички други хуманитарни доставки в Газа вече почти три месеца.
Горивото, необходимо за изпомпване на вода от кладенци или за работа на инсталации за обезсоляване, все още не достига до територията.
Поради недостиг на гориво, само 40% от съоръженията за производство на питейна вода функционират в Газа, според скорошен доклад на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси.
Всички те са заплашени от неизбежен срив. До 93% от домакинствата изпитват недостиг на вода, се казва в доклада от юни.
Семейство Хадайед са разселени след заповеди за евакуация, които ги принудиха да напуснат източната част на Хан Юнис.
„Животът ни в палатката е ужасен. Прекарваме дните си, изливайки вода върху главите и кожата им. Водата сама по себе си е оскъдна. Много е трудно да се сдобием с нея.“ казва Юсеф Хадайед.

Говорител на УНИЦЕФ наскоро заяви, че ако доставките на гориво не бъдат допуснати, децата ще умират от жажда.
„Моите деца и аз прекарваме дните си, потейки се“, казва Рихам Абу Хадайед, 30-годишна роднина на Рида Абу Хадайед, която също е разселена от източен Хан Юнис. Тя се тревожи за здравето на четирите си деца.
„Нямам достатъчно пари, за да им купя лекарства“, казва тя.
За 23-годишният Мохамед ал-Ауини горещината не е най-лошото. Най-непоносими са мухите и комарите, които нападат палатката му, особено през нощта.
Без адекватни канализационни мрежи, боклукът се натрупва по улиците, привличайки насекоми и болести. Миризмата на разлагащ се боклук се носи във въздуха.
„Будуваме цяла нощ, умирайки от ухапванията на комари. Ние сме най-уморените хора на света.“ казва той.