Президентът на Таджикистан Емомали Рахмон е на двудневно държавно посещение в Киргизстан, за да финализира дългоочакваното споразумение за границата с президента Садир Жапаров.
През 2021-2022 г. имаше смъртоносни сблъсъци по границата между двете държави в райони, разположени във Ферганската долина – плодороден регион с богати водни и селскостопански ресурси, който е от ключово значение за икономиките на Централна Азия. Оттогава двете страни се стремят да постигнат споразумение за определяне на границите си.
Споразумението бележи разрешаването на последния граничен конфликт в Централна Азия – процес, който отне десетилетия.
„Никой не посредничи. Двете страни заявиха, че ще разрешат спора си сами. Не ни трябва никой – нито САЩ, нито Русия, нито Узбекистан, нито Казахстан. Ще го направим сами“, казва Джоомарт Оторбаев, бивш министър-председател на Киргизстан, в ексклузивно интервю за TRT World. Той добавя, че споразумението ще подпомогне икономическите дейности в граничните райони, особено във Ферганската долина, като осигури мир между двете нации.
Ето пълното интервю:
TRT World: Можете ли да обясните причините за граничните спорове и предисторията на споразумението?
Джоомарт Оторбаев: Много от нашите гранични спорове са свързани с Ферганската долина, която е едно от най-гъсто населените места в Централна Азия. Всъщност Ферганската долина, която заема малка територия, практически изхранва цяла Централна Азия със своите селскостопански продукти. Средната гъстота на населението в Централна Азия е 19 души на квадратен километър. Но във Ферганската долина гъстотата е 800 души на квадратен километър. Населението там се е увеличило с 40% през последните 20 години поради здравословната демографска ситуация в региона.
Нямаме достатъчно плодородна земя в Централна Азия. Нямаме и достатъчно вода за напояване на полетата. Тази малка оазисна зона е от огромно значение за всички икономики в региона.
Преди съветската епоха таджики, узбеки и киргизи живееха заедно без граници. Понякога имаше конфликти, но нямаше фундаментални сблъсъци между различните нации. Когато Съветският съюз започна да разделя териториите си на републики, една от най-сложните области беше Ферганската долина, защото в същия район живеят узбеки, киргизи и таджики. Как да се начертае линията? Беше много сложно и, честно казано, съветите не завършиха делимитацията и демаркацията на границите. Тогава никой не обръщаше внимание на този проблем, защото живеехме в една и съща държава. Но през 1991 г., когато всички републики станаха независими, проблемите започнаха да се увеличават – от сигурност до патрулиране на границите, до използване на вода и земя.
Живеем на шахматна дъска – черно, бяло, черно, бяло и т.н. Таджики, киргизи и узбеки живеят в едни и същи села. Беше много сложно. В продължение на 33 години имахме проблеми, но от 2016 г. ситуацията започна да се променя положително благодарение на новия президент на Узбекистан, Шавкат Мирзийоев. Той прояви истинска политическа воля за уреждане на границите между Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан. Този процес беше успешен, без големи прекъсвания.
За съжаление, това не беше така между Киргизстан и Таджикистан – две братски нации, отчасти защото гъстотата на населението в таджикската част е много по-висока от тази в киргизката част. Демографската ситуация в Таджикистан стана наистина по-сложна и тогава възникнаха сблъсъци. В продължение на повече от 33 години киргизите и таджиките се опитваха да намерят решение, което да удовлетвори всички. Това не беше лесно, защото нямаше карта.
Защо нямаше карта? Не произведоха ли съветите тези карти, за да очертаят границите между републиките?
ОТГ: Не, защото в долината Фергана киргизите, таджиките и узбеките живеят в едни и същи села. Например, в пограничните райони като Ворух в Киргизстан живеят повече таджики. Съветите не обърнаха внимание на това, защото бяхме в една и съща страна, управлявани от едно и също правителство. Но когато през 1991 г. всички републики станаха независими, това се превърна в голям проблем.
Когато една нация казва, че искаме достъп до по-добра земя и по-добра вода, другата нация също така казва, че искаме достъп до по-добра вода, което предизвика безкраен дебат, продължаващ повече от 30 години. За щастие, преди около четири години правителствата на Киргизстан и Таджикистан осигуриха политическа воля да разрешат този въпрос във взаимно приемлив формат.
Президентът на Таджикистан Рахмон осъществява историческо държавно посещение в Бишкек, Киргизстан, за да подпише граничното споразумение. Крайният документ предоставя подробно описание на определянето на границата; кой какво ще направи и кога ще го направи, включително мерки за преместване на хора от една нация в друга.
Например, село Достук, където живеят киргизки семейства, ще бъде предадено на Таджикистан. Таджикистан също ще предаде подобна част от земя на Киргизстан. Киргизстан трябва да премести тези семейства и да им предостави подобни земи и да изгради къщи. Таджикската страна ще направи подобни неща. Това ще бъде много труден процес, но важното е, че и двете страни казват, че трябва да го оправим.
Кой посредничи между двете нации?
DO: Никой не посредничеше. Страните казаха, че ще разрешат спора си сами. Нямаме нужда от никого. Нито от Съединените щати, нито от Русия, нито от Узбекистан, нито от Казахстан. Ще го направим сами. Но президентът на Узбекистан наистина беше много ефективен и полезен в намирането на компромис между двете страни.
В края на март, по време на Новруз, ще се проведе среща на върха между тримата президенти в Ферганската долина. Това ще бъде още една стъпка към обединението на Ферганската долина в дух на братство. Първо трябва да се разделим, след това можем да отворим границите за всичко, като търговия, обмен на хора и съвместни учения. След като разрешим този спор, последният проблем в Централна Азия ще изчезне. Това ще бъде вид приятелство.
След тази сделка, ще създадат ли тези три държави някаква икономическа зона във Ферганската долина, за да управляват по-добре икономическите си дейности?
DO: Определено. След 2016 г. президентът на Узбекистан много ясно заяви, че приоритет ще бъде регионалното сътрудничество в Централна Азия. Затова положи много усилия, за да установи приятелски отношения с всички съседи и успя, защото Узбекистан има и съсед като Туркменистан.
След като решихме граничните си проблеми с Узбекистан, започна голяма търговия и сътрудничество по границата. Всяка година в Киргизстан идват няколко милиона узбеки, а много киргизи свободно отиват в Узбекистан, което преди беше трудно. Сега те правят бизнес в рамките на свободния пазар. Хората вече се обменят свободно, младите се женят, търгуват, създават семейства, изграждат съвместни проекти и инвестиции. Причината за това е, че от векове живеем заедно.
Очаквате ли същото да се случи и с Таджикистан, нали?
DO: Определено, да, определено. Имаме много общи неща. Също така имаме конкуренция, но конкуренцията винаги е добра.
Централна Азия стана обединен регион в света. Ние сме пет в едно. Може да сте чували за много срещи в формат 5 + 1 (Узбекистан, Киргизстан, Туркменистан, Казахстан и Таджикистан + Азербайджан). САЩ, ЕС, Китай, Русия, Турция, Япония и Корея искат да се срещнат с нас в този формат. Защо? Защото демонстрирахме обединен фронт. Населенията ни, колкото и големи да са, не са големи, така че само 80 милиона души, подобно на Турция, но по някакви причини много големи сили искат да сътрудничат с нас.
Какъв модел използвате за решаване на вашите проблеми?
НАПРАВИ: Няма универсален модел. Всичко е напълно уникално. Това не е модел, а политическа воля от лидери, които не искат да решават проблема за сметка на другите. Трябва да коригираме границите си, за да не обръщат внимание на това в бъдеще.
Къде е границата между Белгия и Холандия в Европейския съюз? Никой не знае. Трябва да се движим в същата посока.
Има ли визов режим между Узбекистан и Киргизстан?
НАПРАВИ: Безвизово. Няма и визов режим между Таджикистан и Киргизстан. Между страните от бившия Съветски съюз, с изключение на балтийските държави, няма визи. Няма визи и с Турция.
След това споразумение, ще построят ли Таджикистан и Киргизстан някои гранични постове по границата?
НАПРАВИ: Първо, трябва да се направи гранично определение, което подробно описва всеки метър. Но след това, друг елемент, маркирането на границата, изисква поставяне на физически обекти и може би някои огради по границата, както и знаци, които насочват хората да показват паспортите си на граничните охранители.
Това трябва да се направи, иначе ще има хаос, защото имаме различни данъчни и митнически режими и различни цени за материали, петрол или потребителски стоки. Не искаме контрабандата да стане популярно явление на нашата граница.
Говорихте за обединението на Централна Азия. Какво е сегашното състояние?
НАПРАВИ: Чувството за братство е в нашата ДНК. Това, което казват нашият президент и правителство, е win-win. Трябва да бъдем приятели с нашите съседи. Това ще бъде голям win-win, всички го разбират. Вместо пет малки пазара, ще има един пазар. Една същност. Разбира се, трябва да хармонизираме законите и да работим усилено, за да не позволим на хората да отиват в съседни страни. Това е вид изграждане на доверие между нациите и ще продължи.
Как ще определите тази единствена същност? Ще бъде ли това Съюз на Централна Азия или нещо друго?
НАПРАВИ: Не сме обсъждали създаването на правна същност с устав, който изисква единство на задълженията и законите. Всяка година нашите пет президенти - понякога канят президента на Азербайджан - се събират за среща на върха във формат на консултации. Всеки, от ЕС до Китай, САЩ и Турция, иска да се срещне с нас в този формат (5+1). Започнахме процеса на събиране и изграждане на повече доверие. Не мога да спекулирам дали ще създадем правна същност като ЕС. Процесът трябва да бъде естествен и стъпка по стъпка да се приближаваме един към друг.
Каква роля може да играе Турция в обединението на Централна Азия?
НАПРАВИ: Ние сме членове на Организацията на турските държави (OTS) заедно с Турция. (Таджикистан, персийскоговоряща страна, не е член на OTS). Всяка година тези срещи на върха носят по-интересни, продуктивни и амбициозни резултати, особено по отношение на икономическото сътрудничество. Затова трябва да бъдем по-близо един до друг. В този контекст бих искал да подчертая така наречената евразийска железопътна революция, която описах в книгата си, 'Икономическото възраждане на Централна Азия: В сянката на новата голяма игра.
Тази железопътна линия осигурява огромна търговия между Китай и Европа. Огромен трафик. Всеки час напълно натоварени два влака преминават през Централна Азия, движейки се между Европа и Китай, особено по така наречения среден коридор, свързващ Китай с Каспийско море, Азербайджан, Грузия, Турция и Черно море.
Този нов Път на коприната е също така нов емоционален маршрут за нас, защото обединява турските братя. Търговията по море между Централна Азия и Турция е много трудна, но сега ще се движим бързо с железопътния транспорт. Търговията ни ще се развива. Хората ни ще посещават повече. Бизнес, инвестиции, междуличностни отношения, културни събития, хуманитарни проекти ще се укрепят, защото ще имаме добри възможности за транспортна логистика. Пътуването с влак от китайския град Чунцин до германския Дуисбург отнема 12 дни. Това означава, че пътуването между Бишкек и Истанбул ще отнеме само шест дни. Тази евразийска търговия се разраства по турския маршрут. Турските нации ще се обединят както никога досега.
