Войната в Украйна може би наближава повратен момент. След преговори на високо ниво в Саудитска Арабия, Киев се съгласи на 30-дневно временно примирие, предложено от Вашингтон. В отговор САЩ възобновиха военната помощ и споделянето на разузнавателна информация, променяйки отново динамиката на конфликта. Въпреки че това предложение поставя топката в полето на Русия, остават опасения, че то може само да замрази фронтовите линии, вместо да разреши войната.

Докато тези събития се развиват, един въпрос остава: каква роля ще играе Тюркийе се позиционира като прагматичен посредник, балансирайки отношенията си както с Русия, така и със Запада.

Тази стратегия не е нова - Анкара отдавна се стреми да използва геополитическото си положение, за да поддържа регионална стабилност, докато утвърждава своята стратегическа автономност. С напредването на мирните преговори, дипломатическото и военното влияние на Тюркийе може да се окаже решаващо за осигуряването на устойчиво решение.

Посредникът между Изтока и Запада

От началото на конфликта Тюркийе върви по тънко дипломатическо въже. Като член на НАТО, тя осъди руската агресия и потвърди териториалната цялост на Украйна. Същевременно отказа да наложи санкции на Москва, поддържайки търговския и диалога за сигурност с Русия. Този двоен подход позволи на Тюркийе да улесни ранните преговори за примирие в Истанбул през 2022 г. и да посредничи за жизненоважното споразумение за зърното в Черно море.

Дори на фона на нарастващото напрежение президентът Реджеп Тайип Ердоган остава непоколебим в застъпничеството за диалог. Докато външният министър Хакан Фидан наскоро повтори желанието на Анкара да бъде домакин на по-нататъшни мирни преговори, подчертавайки ангажимента на Турция за постигане на „справедлив и траен мир“.

Това е в съответствие с по-широката външна политика на Анкара – предотвратяване на ескалация, която може да дестабилизира Черноморския регион, сценарий, който би представлявал пряка заплаха за сигурността на самата Турция.

Геополитически мотивации

Въпреки че мирът е основният стимул за посредническите усилия на Турция, стратегическите интереси също са засегнати. Една продължителна война в Украйна може да наруши регионалните търговски пътища, да засегне енергийните доставки и да задълбочи икономическата несигурност.

Освен това, ако конфликтът ескалира в пряка конфронтация между Русия и НАТО, Турция ще се окаже във все по-несигурна позиция. Като поддържа отворени канали както с Москва, така и с Киев, Анкара гарантира, че запазва влиянието си в бъдещите преговори за сигурност.

Критичната роля на Турция беше допълнително подчертана по време на неотдавнашната среща на върха за европейската сигурност в Лондон. За разлика от традиционните сили на ЕС, които са съобразени с подхода на Вашингтон, включването на Турция подчерта нейната отчетлива позиция като мост между западните рамки за сигурност и по-широките евразийски интереси.

Докато някои европейски лидери остават колебливи относно присъединяването на Анкара към ЕС, други, като полския премиер Доналд Туск, се срещнаха с президента Ердоган на 12 март и обсъдиха регионалната стабилност.

След това има генералният секретар на НАТО Марк Рюте, който призова ЕС да подобри отношенията с Турция, подчертавайки необходимостта от укрепване на колективната сигурност и отбранителни способности на фона на променящата се политика на САЩ.

Динамиката на Турция в НАТО

Türkiye остава дълбоко вградена в архитектурата на сигурността на НАТО. Непредсказуемостта на политиката на САЩ – особено при сменящи се администрации – накара европейските лидери да преоценят стратегическите си зависимости. Само преди дни колебливата позиция на американския президент Доналд Тръмп относно ангажиментите към НАТО породи съмнения относно надеждността на Вашингтон, засилвайки необходимостта Европа да развие независими структури за сигурност. В този контекст силният военен капацитет на Турция я прави незаменим партньор в областта на сигурността.

В същото време Анкара преследва по-настоятелна отбранителна политика, инвестирайки в местни военни технологии и разширявайки влиянието си в ключови конфликтни зони.

Нейната индустрия за безпилотни летателни апарати изигра решаваща роля в отбраната на Украйна, докато разширяващото се военноморско присъствие подчертава интереса й да поддържа контрол върху сигурността в Черно море.

Пътят напред

След като САЩ отново се ангажират по дипломатически път и има прекратяване на огъня, Турция сега трябва да реши как да отстоява ролята си в следващата фаза на мирните усилия.

Ако Русия приеме предложението, Анкара може да действа като гарант, гарантирайки спазването на условията, докато преговаря за допълнителни мерки за изграждане на доверие. Въпреки това, ако Москва отхвърли предложението, влиянието на Турция може да бъде подложено на изпитание, докато се справя с нарастващия натиск както от съюзниците в НАТО, така и от икономическите си връзки с Русия.

Освен незабавното прекратяване на огъня, Анкара гледа и към дългосрочни ползи. В замяна на своите дипломатически усилия Турция може да настоява за подновяване на преговорите за присъединяване към ЕС, да поиска отстъпки за безвизово пътуване за турски граждани и да се стреми да надгради своето митническо споразумение с блока.

Като се има предвид ролята му в оформянето на европейската сигурност, той може също така да настоява за по-голямо признаване на статута си в стратегическата рамка на НАТО.

Независимо дали прекратяването на огъня се запазва или не, дипломатическите маневри на Анкара гарантират, че то остава в центъра на дискусиите, оформящи следвоенния ред. Способността му да поддържа стратегическа автономия, като същевременно балансира отношенията както със съюзниците от НАТО, така и с Русия, допълнително затвърждава ролята му на незаменим играч в глобалната дипломация.