Вашингтон, окръг Колумбия — Движението „Да направим Америка отново велика“ (MAGA) се основава на сила — сила на личността, на лоялността, на лозунгите. Но в сянката на войната, която се разпростира в Близкия изток, това единство изглежда започва да се пропуква.
Ако президентът на САЩ Доналд Тръмп реши да ангажира американската военна мощ в конфликта на Израел с Иран, дълбокият идеологически разрив в неговата коалиция — вече видим в гневни телевизионни изказвания и противоречиви изявления на конгресмени — може да се превърне в пълно политическо разделение.
Този риск вече е на преден план, предупреждават експерти.
„Разривът е сериозен“, казва Пол М. Колинс младши, професор по правни науки и политология в Университета на Масачузетс Амхърст, пред TRT World.
„Въпреки това не мисля, че ще бъде достатъчно, за да разруши коалицията на Тръмп преди междинните избори догодина.“
Залогът е геополитически, но трусовете са идеологически.
Това, което започна като разговор за едностранен удар на Израел върху ирански цивилни и ядрени обекти, за които Тел Авив отдавна подозира, че крият обогатяване на уран, сега рискува да въвлече Вашингтон.
Подходът на Тръмп към външната политика е известен с контрастите в посланията си: един ден критикува „глупавите безкрайни войни“, а на следващия заплашва своите противници. Но неговата база — някога надеждно синхронизирана — вече не върви в пълен унисон.
От едната страна на този дебат са личности като сенатор Линдзи Греъм, посланикът на САЩ в Израел Майк Хъкаби и десни медийни фигури като Марк Левин и Шон Ханити.
Те виждат кампанията на Израел като исторически шанс да се удари по ядрената инфраструктура на Иран и евентуално да се свали настоящото управление в Техеран.
От другата страна е ядрото на неинтервенционизма в тръмпизма, представено от влиятелни гласове като Тъкър Карлсън, Стив Банън, Мат Гейтц и представителката Марджъри Тейлър Грийн, които твърдят, че дори индиректното участие на САЩ би предало самото обещание, което доведе Тръмп на власт: край на чуждестранните войни.
„Иран е една от най-древните цивилизации в света, с 92 милиона души. Това не е нещо, с което можеш да си играеш. Трябва да се обмисли на това ниво, а американският народ трябва да бъде наясно. Не можеш просто да им го наложиш“, каза Банън пред репортери във Вашингтон в сряда.
А Тръмп? Той е хванат по средата.
„Тръмп изглежда вярва, че Иран е много близо до това да стане ядрена сила“, казва Колинс.
„Мисля, че това го мотивира да заеме по-ястребска позиция спрямо Близкия изток.“
Но с ескалацията на реториката се засилва и реакцията.
„Някои членове на Конгреса вече предприеха стъпки за ограничаване на способността на Тръмп да влезе в конфликта без декларация за война от Конгреса“, казва Колинс.
Томас Маси, републиканец от Кентъки, и Ро Ханна, демократ от Калифорния, внесоха резолюция за блокиране на всяко участие на САЩ в атака срещу Иран без одобрение от Конгреса.
„Това не е наша война“, написа Маси в X. „Дори и да беше, Конгресът трябва да реши такива въпроси според нашата Конституция.“
Колинс добавя: „Ще видите как антивоенната коалиция ще стане по-гласовита, ако САЩ се ангажират повече.“
Напреженията не са само теоретични.
В кабинета на Тръмп директорът на националното разузнаване Тулси Габард наскоро заяви, че няма категорични разузнавателни данни на САЩ, които да показват, че Иран произвежда ядрена бомба.
Президентът беше бесен.
„Не ме интересува какво каза тя“, отговори Тръмп на репортери, когато го попитаха за нейните коментари. „Мисля, че те бяха много близо до това да имат оръжие.“
Разривът се задълбочава
Дейвид Левин, историк от Юридическия факултет на Калифорнийския университет в Сан Франциско и наблюдател на външната политика на САЩ, каза пред TRT World, че „ако и когато Тръмп ангажира САЩ да атакуват ядрените обекти на Иран, може да видим как разривът (в MAGA базата) ще се разшири още повече.“
Той вижда позицията на Тръмп като класическа brinkmanship стратегия: увеличаване на заплахите не непременно за атака, а за натиск върху Техеран да се върне на масата за преговори.
„Това може също да е опит да се създаде възможност за крайни действия, с надеждата, че заплахата ще доведе Иран до преговори“, добавя Левин.
Техеран е добре известен със своите регионални милиции, ракетни системи и история на асиметрични отмъщения.
„Иран може да се опита да атакува американски активи в райони близо до Персийския залив“, казва Левин. „Но нямам представа колко ракети имат, след като изпратиха толкова много към Израел.“
Междувременно вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс се опитва да намери път между враждуващите фракции на американската десница.
В внимателно формулиран пост в социалните мрежи Ванс каза, че Тръмп „може да реши, че трябва да предприеме допълнителни действия, за да спре обогатяването на уран от Иран“, но предупреди срещу „чужди ангажименти след последните 25 години идиотска външна политика.“
Но дори и нюансираният подход на Ванс започва да се разпада.
Коментарът на Тръмп в сряда — „Може да го направя, може и да не го направя“ — носи познатия тон на стратегическа неяснота.
И това тихо задълбочава разделението.
Според американски медийни доклади, брифингите на Нетаняху през последните седмици са затвърдили инстинктите на Тръмп. Но призракът на Ирак — и рискът от политическа реакция — все още преследват Белия дом.
Ново проучване на Economist/YouGov показва, че 53 процента от избирателите на Тръмп се противопоставят на присъединяването към ударите на Израел, подчертавайки ясното предпочитание на MAGA за неучастие.
Тази нагласа отразява по-широкото обществено мнение. Скорошно проучване на Chicago Council on Global Affairs и Ipsos установи, че 8 от 10 американци предпочитат дипломация пред военни действия за ограничаване на ядрената програма на Иран.
Проучванията показват, че все повече републикански законодатели и съюзници на Тръмп предупреждават срещу всякакви военни действия без Конгрес, изостряйки разрива, който вече избухва в публичното пространство.
И докато гласовете за предпазливост изглежда стават все по-маргинализирани, анализаторите отбелязват, че при липса на катастрофален ирански отговор, рейтингите на одобрение на Тръмп вероятно няма да бъдат значително засегнати.
„Ако иранският отговор не е твърде драматичен, това няма да повлияе на позицията на Тръмп в САЩ. Той вече е непопулярен според проучванията; не мисля, че действия срещу Иран ще променят тези числа в която и да е посока много“, заключава Левин.
