След близо четири десетилетия на кръвопролития и насилие, ПКК, група, определена като терористична организация от Тюркийе, Съединените щати и Европейския съюз, официално обяви своето разпускане и прекратяване на въоръжената борба.
Обявлението в понеделник слага край на една от най-кървавите глави в съвременната история на Тюркийе, белязана от десетки хиляди жертви, разрушени общности и предизвикателства за националната сигурност, които обхващат поколения.
Но това решение не дойде изневиделица. То е резултат от дълъг и сложен процес – такъв, който отразява не само неуморните усилия на Тюркийе в борбата с тероризма, но и трансформацията на самата нация. Нова военна доктрина, модерни технологии за отбрана, интелигентна координация на разузнаването, дипломатическа настойчивост и целеви инвестиции в изостаналите региони изиграха ключова роля.
Türkiye’s fight for a ‘terror-free future’ has entered a critical stage — as political consensus and national unity strengthen the internal front under the guidance of President Erdogan and MHP leader Bahceli, says AK Party spokesman Omer Celik.
Неумолим военен натиск и модернизирани тактики
В основата на победата на Тюркийе над ПКК стои забележителна военна трансформация. В миналото борбата с тероризма разчиташе основно на сухопътни войски и фиксирани стратегии, често в труднодостъпни терени и с ограничени технологични предимства. Това започна да се променя през 2010-те години, когато Тюркийе започна мащабна реформа на своите въоръжени сили. Развитието на местната отбранителна индустрия позволи на страната да произвежда свои собствени дронове, управляеми боеприпаси, системи за наблюдение и защитени комуникационни технологии.
До началото на 2020-те години турските безпилотни летателни апарати – най-вече Anka, Bayraktar TB2 и по-късно по-усъвършенстваният Akinci – редовно се използваха за идентифициране и елиминиране на цели на ПКК в отдалечени планински райони както в Тюркийе, така и отвъд границата с Ирак. В комбинация с изграждането на постоянни военни постове в югоизточните планини, подкрепени от системи за наблюдение и далекобойни удари, традиционните зони на контрол на ПКК станаха все по-недостъпни. Групата, която някога разчиташе на мобилност и секретност, сега се оказа видима, уязвима и все по-изолирана.
Но само огнева мощ не беше достатъчна. Зад кулисите Националната разузнавателна организация на Тюркийе (MİT) ръководеше тиха революция в способността на държавата да води информационна война. Координацията в реално време между разузнаването и военните сили позволи провеждането на прецизни операции, които разградиха лидерските и логистичните мрежи на ПКК. Високопоставени оперативни лица бяха систематично елиминирани или залавяни.
Нападения над така наречените безопасни убежища на ПКК
Операциите отвъд граница, които някога бяха спорни, се превърнаха в редовна и изключително ефективна тактика.
Стратегическа международна изолация
Междувременно турската държава разшири войната си срещу тероризма и на дипломатическата арена. Години на постоянен натиск върху международни партньори – особено в Европа и Близкия изток – започнаха да дават резултати. Способността на ПКК да оперира свободно в чужди столици, да пере пари и да събира средства под различни политически прикрития значително намаля.
Чрез икономически връзки, енергийна дипломация и регионални партньорства Анкара постепенно задуши мрежите за подкрепа на ПКК в чужбина.
Социално-икономически инвестиции в югоизтока
Това, което наистина обърна хода на събитията, бяха стратегическите инвестиции на правителството в самия регион, който ПКК дълго време претендираше, че представлява. През 2010-те и 2020-те години югоизточна Тюркийе преживя безпрецедентна вълна от развитие. Разрушените пътища бяха заменени с магистрали. Отдалечените села получиха достъп до здравеопазване и образование. Местните индустрии получиха стимули за растеж. Нови университети отвориха врати за студенти, които в предишно поколение може би не са виждали бъдеще извън присъединяването към въстанието.
Проекти за обновяване на градовете, програми за създаване на работни места и разширени културни свободи промениха социалната тъкан на градове като Диарбекир, Мардин и Шърнак.
Паралелно с това населението на региона – особено младото поколение – започна да се отдалечава от наратива на насилието. С по-добро образование, по-големи икономически възможности и нарастващо гражданско участие, посланието на ПКК започна да звучи все по-празно.
Това, което някога беше представяно като борба за права и признание, сега се възприемаше от мнозина като пречка за напредък и мир. Насилствените методи на групата все повече се разглеждаха като несъвместими с стремежите на ново поколение, което искаше да бъде част от модерна, демократична Тюркийе.
В този променящ се контекст дългогодишният опит на ПКК да действа едновременно като военен и политически актьор започна да се проваля. Политическите ѝ разклонения загубиха доверие, особено когато връзките им с насилието станаха по-трудни за обяснение. Едновременно с това въоръженото ѝ крило стана все по-разпокъсано, с лидери, които дезертираха, бойци, които се предаваха, и намаляваща местна подкрепа.
The company highlighted that insights gained from earlier prototypes have led to significant improvements in Kizilelma’s production model, including structural enhancements and upgrades to its avionics architecture.
Близкият изток се променя – и стратегическата стойност на ПКК също
По-широката регионална картина също се промени. Краят на големите военни действия в Сирия и бавното стабилизиране на Ирак оставиха по-малко пространство за маневриране на въоръжени групировки. Задълбочаващите се връзки на Тюркийе с централното правителство на Ирак и с Кюрдското регионално правителство на север доведоха до координирани операции срещу лагерите на ПКК в планините. Някога считани за безопасни убежища, тези зони се превърнаха във високорискови за дейността на ПКК.
Без територия за управление, без безопасна задна база и с намаляващ брой новобранци, оперативният капацитет на терористичната група се сви до сянка на това, което някога беше.
До 2025 г. ПКК вече не беше организацията, която някога парализираше Тюркийе със страх. Тя беше намаляла и деморализирана останка, която се придържаше към остаряла идеология и изчезващо влияние. Обявяването на разпускането ѝ, макар и историческо, в много отношения беше признание за поражение – неохотно признание, че борбата, която някога водеше, няма място в днешна Турция.
Стратегическа победа, подготвяна с години
Турското правителство реагира предпазливо, но решително. Официални лица похвалиха резултата като победа за нацията, като същевременно подчертаха необходимостта от бдителност. Президентът Ердоган, в скорошно обръщение, определи разпускането като доказателство за единството и решимостта на Турция.
„Това не е само военен триумф,“ каза той, „а триумф на волята на нашия народ да живее в мир и достойнство, рамо до рамо, без страх.“
Наистина, краят на терористичната група ПКК не е просто история за победа над тероризма – това е история за трансформация.
Чрез стратегическа настойчивост, технологичен напредък и социално включване Тюркийе успя да затвори насилствена глава от своята история.
Дали мирът, който следва, ще бъде траен, зависи не само от политиката за сигурност, но и от продължаването на изграждането на държава, в която всички нейни граждани се чувстват ангажирани.
Засега обаче едно е ясно: това, което някога изглеждаше невъзможно, сега е реалност. ПКК е приключила. И с това една нация, ранена от десетилетия терор, започва да се лекува.
