Решението на Германия да приеме осъдената неонацистка терористка Беате Цшепе в програма за дерадикализация предизвика бурно възмущение в страната, отваряйки стари рани от един от най-мрачните периоди в нейната история.
Цшепе, ключова фигура в крайнодясната терористична група „Националсоциалистическо подземие“ (NSU), изтърпява доживотна присъда за участието си в серия от расистки убийства, насочени срещу имигранти. Осъдена през 2018 г. след петгодишен процес, тя наскоро бе приета в рехабилитационната програма EXIT, която изисква участниците да се откажат от екстремистката идеология и да изразят искрено разкаяние.
За семействата на убитите приемането ѝ е обида, която ги кара да се чувстват предадени от правосъдната система.
„Това ни кара отново да се чувстваме без стойност в Германия“, казва Семия Шимшек, дъщеря на Енвер Шимшек, турски цветар, който бе застрелян осем пъти на своя щанд край пътя в Нюрнберг на 9 септември 2000 г. и почина два дни по-късно.
„Беате Цшепе, престъпник, получава повече стойност от жертвите. Никой не се интересува какво са преживели семействата на жертвите или какво искат те.“
Шимшек и други семейства са стартирали петиция срещу възможното ранно освобождаване на Цшепе, като досега са събрали 145 000 подписа. Те твърдят, че тя никога не е показала разкаяние, не е разкрила подробности за мрежата и не е отговорила на въпросите, които продължават да ги измъчват.
„Смятаме, че кандидатурата на Цшепе за тази програма е просто стратегически ход за получаване на ранно освобождаване от затвора. Няма искреност в действията ѝ“, казва Шимшек.
„През целия този процес тя последователно игнорира нашите въпроси и не е показала абсолютно никакво разкаяние… Не можем и няма да приемем тази ситуация – именно затова стартирахме тази кампания.“
NSU извърши 10 убийства между 2000 и 2007 г. – осем турски имигранти, един гръцки гражданин и една германска полицайка.
До 2011 г. обаче полицията отхвърляше расизма като мотив и вместо това третираше семействата на имигрантите като заподозрени. Съществуването на групата стана известно едва след като двама членове, Уве Мундлос и Уве Бонхард, загинаха при неуспешен банков обир, разкривайки доказателства за техните престъпления.
За Шимшек, която е била на 14 години, когато баща ѝ е убит, случаят разкрива дълбочината на проблема с расизма в Германия и подкопава доверието ѝ в системата.
„Не вярвам, че правосъдието работи правилно никъде. Аз съм го преживяла лично“, казва тя. „Изглежда, че има структура, линия, и дълбоката държава си затваря очите за всичко това.“
Неотговорени въпроси и институционални провали
По време на процеса в Мюнхен Цшепе бе призната за съучастник във всички убийства, като е планирала атаките, предоставяла подкрепа на членовете на терористичната клетка и се е опитвала да унищожи доказателства.
Съдът изключи възможността за условно освобождаване преди 15 години, позовавайки се на „изключителната тежест на престъпленията“, като се очаква да реши за продължителността на присъдата ѝ през ноември 2026 г.
Въпреки това участието ѝ в EXIT повдига възможността за по-ранно освобождаване, което тревожи както семействата, така и правните експерти.
Адвокатката Седа Башай-Йълдъз, която представляваше семействата на жертвите, заяви, че Цшепе никога не е демонстрирала разкаяние или сътрудничество.
„Честно казано, не намирам това за много убедително. Както знаете, имаше 438 дни изслушвания по време на петгодишния процес в Мюнхен. Цшепе никога не изрази искрено разкаяние или не се извини по смислен начин“, каза тя.
„По-важното е, че тя отказа да отговори на който и да е от нашите въпроси. За да бъде рехабилитацията ѝ достоверна, тя първо трябва да отговори на въпросите, които задаваме през цялото време.“
Башай-Йълдъз подчерта, че много важни въпроси остават без отговор, включително как са били избрани жертвите – особено как групата е идентифицирала конкретни градове и лица за своите атаки в Германия и кой е предоставил тази жизненоважна информация.
„Има също много неотговорени въпроси за вътрешното разузнаване, BfV“, каза тя, отбелязвайки, че чувствителни конфиденциални документи, свързани с десни информатори, са били унищожени в централата на BfV веднага след като новината за самоубийството на терористите от NSU през 2011 г. излезе наяве.
„Кой какво е знаел и кога? Каква информация е била предоставена от информаторите, които са били около тази терористична организация? Каква информация не е била правилно оценена навреме? Можеха ли тези убийства да бъдат предотвратени?“ пита Башай-Йълдъз.
Медийни разследвания разкриват, че BfV и неговите регионални клонове са използвали множество информатори, които са поддържали контакт със заподозрените от NSU през края на 90-те и 2000-те години.
Въпреки тези доказателства, служители твърдят, че не са имали предварителна информация за съществуването на терористичната клетка NSU или за участието ѝ в расистките убийства.
„Има толкова много въпроси, свързани с държавата… много дълбоки въпроси, които засягат държавата“, каза Башай-Йълдъз, подчертавайки, че те ще продължат да следят отблизо действията на Цшепе и нейния правен екип.
„Германия винаги се позиционира като страна, управлявана от „върховенството на закона“ и критикува практиките в други страни. Но когато става въпрос за техните собствени действия, те не са отговорили на нито един от тези въпроси.“