ТЮРКИЙЕ
4 мин. четене
Семейството и адвокатът на турските жертви отхвърлят ранното освобождаване на германския неонацист
Семействата на жертвите на NSU се противопоставят на всякакво помилване за осъдената терористка Беате Цшепе, която е приета в програма за дерадикализация, която може да я освободи от затвора.
Семейството и адвокатът на турските жертви отхвърлят ранното освобождаване на германския неонацист
Симшек и други семейства са започнали петиция срещу евентуалното предсрочно освобождаване на Цшапе, събрала досега 145 000 подписа. / Reuters
10 септември 2025

Решението на Германия да приеме осъдената неонацистка терористка Беате Цшепе в програма за дерадикализация предизвика бурно възмущение в страната, отваряйки стари рани от един от най-мрачните периоди в нейната история.

Цшепе, ключова фигура в крайнодясната терористична група „Националсоциалистическо подземие“ (NSU), изтърпява доживотна присъда за участието си в серия от расистки убийства, насочени срещу имигранти. Осъдена през 2018 г. след петгодишен процес, тя наскоро бе приета в рехабилитационната програма EXIT, която изисква участниците да се откажат от екстремистката идеология и да изразят искрено разкаяние.

За семействата на убитите приемането ѝ е обида, която ги кара да се чувстват предадени от правосъдната система.

„Това ни кара отново да се чувстваме без стойност в Германия“, казва Семия Шимшек, дъщеря на Енвер Шимшек, турски цветар, който бе застрелян осем пъти на своя щанд край пътя в Нюрнберг на 9 септември 2000 г. и почина два дни по-късно.

„Беате Цшепе, престъпник, получава повече стойност от жертвите. Никой не се интересува какво са преживели семействата на жертвите или какво искат те.“

Шимшек и други семейства са стартирали петиция срещу възможното ранно освобождаване на Цшепе, като досега са събрали 145 000 подписа. Те твърдят, че тя никога не е показала разкаяние, не е разкрила подробности за мрежата и не е отговорила на въпросите, които продължават да ги измъчват.

„Смятаме, че кандидатурата на Цшепе за тази програма е просто стратегически ход за получаване на ранно освобождаване от затвора. Няма искреност в действията ѝ“, казва Шимшек.

„През целия този процес тя последователно игнорира нашите въпроси и не е показала абсолютно никакво разкаяние… Не можем и няма да приемем тази ситуация – именно затова стартирахме тази кампания.“

NSU извърши 10 убийства между 2000 и 2007 г. – осем турски имигранти, един гръцки гражданин и една германска полицайка.

До 2011 г. обаче полицията отхвърляше расизма като мотив и вместо това третираше семействата на имигрантите като заподозрени. Съществуването на групата стана известно едва след като двама членове, Уве Мундлос и Уве Бонхард, загинаха при неуспешен банков обир, разкривайки доказателства за техните престъпления.

За Шимшек, която е била на 14 години, когато баща ѝ е убит, случаят разкрива дълбочината на проблема с расизма в Германия и подкопава доверието ѝ в системата.

„Не вярвам, че правосъдието работи правилно никъде. Аз съм го преживяла лично“, казва тя. „Изглежда, че има структура, линия, и дълбоката държава си затваря очите за всичко това.“

Неотговорени въпроси и институционални провали

По време на процеса в Мюнхен Цшепе бе призната за съучастник във всички убийства, като е планирала атаките, предоставяла подкрепа на членовете на терористичната клетка и се е опитвала да унищожи доказателства.

Съдът изключи възможността за условно освобождаване преди 15 години, позовавайки се на „изключителната тежест на престъпленията“, като се очаква да реши за продължителността на присъдата ѝ през ноември 2026 г.

Въпреки това участието ѝ в EXIT повдига възможността за по-ранно освобождаване, което тревожи както семействата, така и правните експерти.

Адвокатката Седа Башай-Йълдъз, която представляваше семействата на жертвите, заяви, че Цшепе никога не е демонстрирала разкаяние или сътрудничество.

„Честно казано, не намирам това за много убедително. Както знаете, имаше 438 дни изслушвания по време на петгодишния процес в Мюнхен. Цшепе никога не изрази искрено разкаяние или не се извини по смислен начин“, каза тя.

„По-важното е, че тя отказа да отговори на който и да е от нашите въпроси. За да бъде рехабилитацията ѝ достоверна, тя първо трябва да отговори на въпросите, които задаваме през цялото време.“

Башай-Йълдъз подчерта, че много важни въпроси остават без отговор, включително как са били избрани жертвите – особено как групата е идентифицирала конкретни градове и лица за своите атаки в Германия и кой е предоставил тази жизненоважна информация.

„Има също много неотговорени въпроси за вътрешното разузнаване, BfV“, каза тя, отбелязвайки, че чувствителни конфиденциални документи, свързани с десни информатори, са били унищожени в централата на BfV веднага след като новината за самоубийството на терористите от NSU през 2011 г. излезе наяве.

„Кой какво е знаел и кога? Каква информация е била предоставена от информаторите, които са били около тази терористична организация? Каква информация не е била правилно оценена навреме? Можеха ли тези убийства да бъдат предотвратени?“ пита Башай-Йълдъз.

Медийни разследвания разкриват, че BfV и неговите регионални клонове са използвали множество информатори, които са поддържали контакт със заподозрените от NSU през края на 90-те и 2000-те години.

Въпреки тези доказателства, служители твърдят, че не са имали предварителна информация за съществуването на терористичната клетка NSU или за участието ѝ в расистките убийства.

„Има толкова много въпроси, свързани с държавата… много дълбоки въпроси, които засягат държавата“, каза Башай-Йълдъз, подчертавайки, че те ще продължат да следят отблизо действията на Цшепе и нейния правен екип.

„Германия винаги се позиционира като страна, управлявана от „върховенството на закона“ и критикува практиките в други страни. Но когато става въпрос за техните собствени действия, те не са отговорили на нито един от тези въпроси.“

ВИЖ ОЩЕ
Бивш шеф на Шин Бет: Нетаняху изостави заложниците, за да остане на власт
Судан обвинява Силите за бърза подкрепа (RSF) в екзекуция на над 31 цивилни
Испания и Португалия се надпреварват да възстановят електрозахранването
200 000 сирийски бежанци се завръщат у дома от Тюркие от декември насам
Тюркие отрича твърденията за отваряне на пристанища за гръцки кипърски кораби
Испания обявява извънредно положение след масово прекъсване на електрозахранването
Тюркие отхвърля дезинформацията за изпращане на оръжия на Пакистан
Музаммил Аюб Такур: „Индия иска светът да вярва, че всичко е наред в Кашмир“
Заподозреният за убийство в джамия във Франция е задържан в Италия
Путин благодари на севернокорейските войски за подкрепата им при превземането на Курск
Американски удари по център за задържане на мигранти убиха над 30 души в йеменския град Саада
Филипините отхвърлят претенцията на Китай за "суверенитет" върху спорен риф
САЩ ще скрият "оперативни" подробности за Йемен: CENTCOM
Северна Корея потвърждава разполагането на войски в руския Курск
Пакистанската армия убива 54 бойци, опитващи се да преминат границата от Афганистан
Разгледайте TRT Global. Споделете вашето мнение!
Contact us