На 27 март 2025 г. ливанският министър на отбраната Мишел Менаса и сирийският му колега Мурхаф Абу Касра подписаха споразумение за сигурност в Джеда. Споразумението, целящо подобряване на координацията по границата и справяне с военните заплахи, бе постигнато след смъртоносни сблъсъци по границата, при които загинаха 10 души.
Двамата министри се събраха в Джеда под егидата на саудитския министър на отбраната принц Халид бин Салман, за да подпишат дългоочакваното споразумение за демаркация на границата, което може да се окаже повратна точка в сложната история на отношенията между двете съседни държави.
Споразумението включва планове за правни комисии и съвместни механизми за подобряване на сигурността и стабилността по общата граница. Напрежението по границата се изостри по-рано през март, след като новите власти в Сирия обвиниха ливанската въоръжена групировка Хизбула в отвличането на трима сирийски войници в Ливан и тяхното убийство.
Десетилетия наред липсата на ясно определена граница позволи контрабандата, засили въоръжените групировки и даде възможност на Сирия да запази влияние върху ливанската политика. Въпреки че сирийските войски официално се изтеглиха през 2005 г. след убийството на бившия ливански премиер Рафик Харири – убийство, широко приписвано на Дамаск – Сирия никога не се отказа напълно от контрола си. Тя продължи да упражнява влияние чрез политически проксита, разузнавателни мрежи и икономически лостове.
Сирия навлезе в Ливан през 1976 г. по време на гражданската война и затвърди присъствието си чрез Споразумението от Таиф от 1989 г. В продължение на почти 15 години над 14 000 сирийски войници и разузнавателни агенти окупираха Ливан под режима на Асад.
През голяма част от съвременната история отношенията между Ливан и Сирия се характеризират с доминация. Сирийско-ливанският висш съвет (SLHC) институционализира дисбаланса на властта, докато критиците на Сирия бяха изправени пред изгнание, маргинализация или убийства.
Създаден през 1991 г. по силата на така наречения „Договор за братство, сътрудничество и координация“, Сирийско-ливанският висш съвет бе представен като рамка за формализиране на отношенията между двете съседни държави, излизащи от война.
Tehran’s quest for regional dominance crumbles as military misadventures and internal failures end grand dreams of reviving the Persian empire.
Ключови решения – от назначения в сферата на сигурността до икономически политики – вече не бяха изключителна прерогатива на ливанската държава, а подлежаха на „консултация“, често означаваща предварително одобрение от Дамаск.
Въпреки изтеглянето на сирийските войски през 2005 г., влиянието на Дамаск продължи – основно чрез подкрепяната от Иран Хизбула, която запълни вакуума на властта, поддържайки сирийския контрол над Ливан чрез военно присъствие и политическо влияние.
Сега, след падането на Башар ал Асад в края на 2024 г. и новото правителство в Дамаск, някои се надяват, че отношенията могат да бъдат изградени на основата на взаимно уважение и държавна дипломация, а не на принуда.
Всяка истинска промяна в отношенията ще изисква Ливан да премахне остатъците от сирийския контрол, започвайки с премахването на SLHC, и да гарантира, че бъдещите отношения със Сирия ще се основават на дипломация, а не на задкулисни сделки и чуждо влияние.
Ключова стъпка към прекратяване на сирийското влияние е справянето с партията Баас в Ливан. В продължение на десетилетия тя твърдеше, че е независима политическа партия, но в действителност беше просто продължение на сирийския режим, използвано за манипулиране на вътрешните дела на Ливан.
След падането на Башар ал Асад на 8 декември 2024 г., новото преходно правителство на Сирия бързо предприе действия за разпускане на партията Баас на 29 януари 2025 г. Забраната беше официално обявена съгласно новата временна конституция на Сирия, подписана от президента Ахмед ал Шараа на 13 март 2025 г.
Ако самата Сирия е забранила партията Баас, Ливан трябва да последва примера. Партията трябва да бъде забранена в ливанската политика, а нейните членове да бъдат възпрепятствани да се кандидатират на избори под нови имена. Дните на сирийски подкрепяни партии, контролиращи Ливан, трябва да приключат.
Turkish President Recep Tayyip Erdogan stresses that the prosperity of Lebanon and Syria is necessary for regional stability.
Различен Дамаск?
През последните три месеца новото ръководство на Сирия демонстрира истинска добра воля към Ливан. За разлика от стария режим, който разглеждаше Ливан като провинция на Велика Сирия, новото правителство предприе стъпки, за да докаже, че уважава ливанския суверенитет.
Една от основните мерки беше предприемането на действия от сирийската армия срещу контрабандата на наркотици през ливанската граница – особено в райони, контролирани от Хизбула и съюзнически племена. Сирийската армия затвори производствени обекти за наркотици и маршрути за контрабанда, които дълго време бяха защитавани от мощни милиции. Това е ясен разрив с политиката на Сирия при Асад, която активно подкрепяше контрабандата на наркотици, за да финансира военните си усилия и да запази влиянието си в Ливан.
Дамаск даде ясно да се разбере, че не желае да влиза в конфликт с ливанската армия, но очаква Ливан да поеме пълната отговорност за сигурността на границите си. Тези действия изпратиха положителни сигнали към ливанските лидери, показвайки, че новото правителство на Сирия не търси намеса в ливанската политика, за разлика от предшествениците си.
Споразумението за границата, ако трябва да бъде устойчиво, трябва да бъде нещо повече от символично. Години на порьозни граници позволиха процъфтяването на трафика на горива, оръжия и наркотици. Съвместните патрули за сигурност между ливанската и сирийската армия могат да помогнат за ограничаване на този поток и за възстановяване на известна степен на ред и законност. Това е от решаващо значение не само за сигурността, но и за борещата се ливанска икономика, която беше сериозно засегната от черния пазар на горива, храни и незаконни наркотици.
From the pager and walkie-talkie attacks to the killing of Nasrallah and Safieddine, events of last year were beyond humiliating for Hezbollah and its supporters in Lebanon and elsewhere.
Фермите Шебаа и обосновката на Хизбула
Един особено сложен и нерешен въпрос е този за Шеба, спорна ивица земя, окупирана от Израел, но претендирана както от Ливан, така и от Сирия. В продължение на години Хизбула използва несигурността около Шеба като извинение, за да оправдае военното си присъствие, твърдейки, че въоръжената съпротива е необходима за освобождаването на ливанска територия. Въпреки това, ако споразумението за демаркация на границата изясни дали Шеба принадлежи на Ливан или Сирия, тогава оправданието на Хизбула за запазване на оръжията си ще изчезне.
Ливан трябва да гарантира, че само ливанската армия е отговорна за защитата на страната, а не независима милиция, действаща от името на чужди сили. Решаването на въпроса за Шеба ще бъде важна стъпка към прекратяване на доминацията на Хизбула върху решенията за сигурността на Ливан.
Финализиране на границата между Ливан и Израел
Отвъд Сирия, южната граница на Ливан с Израел остава нерешена. Съгласно Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, Ливан се очаква да финализира границата си с Израел – стъпка, която би премахнала още едно извинение, което Хизбула използва, за да оправдае въоръженото си присъствие.
Ако Ливан определи границите си от всички страни, логиката за всякакви въоръжени недържавни актьори би се разпаднала. Ливанската армия трябва да бъде укрепена, за да поеме пълен контрол над границите на нацията, както подобава на суверенна държава.
Новото сирийско правителство, излизащо от години на война, сега има шанс да преосмисли отношенията си с Ливан. Ако Сирия наистина иска да се възстанови и да възвърне легитимността си, тя трябва да покаже, че вече не е насилникът от миналото. Това означава да спазва споразумението за границата, да се въздържа от политическа намеса и да прекъсне връзките с дестабилизиращи актьори.
Десетилетия наред Ливан страдаше от сирийска намеса, израелска окупация и подкрепяни от Иран милиции. Това споразумение за границата представлява възможност най-накрая да се установи суверенитет, но само ако ливанските лидери имат политическата воля да го наложат. Въпросът остава: ще се възползват ли от този момент или Ливан ще продължи да бъде бойно поле за регионални борби за власт?
