Когато става въпрос за спорния въпрос за разходите в рамките на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), скорошната среща на върха в Хага отбеляза рядък успех.
Под натиска на президента на САЩ Доналд Тръмп – дългогодишен гласовит застъпник за увеличаване на европейските инвестиции в отбраната – 32-те членки на алианса се съгласиха на исторически ангажимент: нова цел от пет процента от БВП, посветени на отбраната до 2035 г.
Тази нова цел ще бъде разделена на два основни компонента. Всяка държава-членка ще увеличи основния си бюджет за отбрана до 3,5 процента от БВП. Допълнителни 1,5 процента от БВП ще бъдат насочени към разходи, свързани с отбраната, включително инфраструктура с двойно предназначение като магистрали и летища, които могат да подпомогнат военната мобилност, както и подобрения в киберсигурността.
Военната помощ, предоставяна на Украйна, също може да бъде включена в общата сума за достигане на петте процента.
Достигането на целта от пет процента отдавна е очаквано. Дебатът за разходите за отбрана на НАТО датира от почти две десетилетия. На срещата на върха на НАТО в Рига през 2006 г. лидерите за първи път се съгласиха на цел от два процента от БВП за национални разходи за отбрана. Въпреки това, напредъкът беше бавен. Към момента, когато Русия окупира Украйна и незаконно анексира Крим през 2014 г., само три държави – САЩ, Великобритания и Гърция – изпълняваха целта от два процента.
Гърция постигна целта единствено благодарение на облекчени счетоводни правила, които включваха граждански и военни пенсии в бюджета за отбрана. Същата година, на срещата на върха в Уелс, НАТО потвърди целта от два процента и си даде десетилетие за нейното постигане.
Към миналогодишната среща на върха във Вашингтон, 23 държави-членки бяха достигнали прага от два процента. Въпреки че това отбеляза значителен напредък, пълномащабната военна кампания на Русия в Украйна през 2022 г. ясно показа, че дори два процента вече не са достатъчни.
Защо целите за отбрана на НАТО продължават да се увеличават
Когато президентът Тръмп се завърна в Овалния кабинет тази година, той възобнови дебата и настоя за по-амбициозни цели. Неговият постоянен публичен натиск и изисквания към европейските съюзници да поемат по-голяма отговорност за собствената си отбрана оказаха влияние.
Но руският президент Владимир Путин също носи известна отговорност – или заслуга – за подтикването на Европа към действие. Без неговата агресия през 2014 г. и отново през 2022 г., бюджетите за отбрана на Европа вероятно все още щяха да са в застой. Например, от 2014 г. насам Европа увеличава разходите за отбрана в реално изражение всяка година.
Аргументът за целта от пет процента е ясен. НАТО се изправя пред радикално променен пейзаж на сигурността. Русия показа, че има както военния капацитет, така и политическата воля да използва сила за постигане на своите цели. Украйна е най-видимият пример, но руските хибридни тактики се разиграват в Балтийския регион, Балканите и други части на Източна Европа. НАТО има задължението да възпира и защитава срещу тези заплахи – но не може да го направи без подходящи инвестиции.
Следващата година срещата на върха на НАТО в Тюркийе ще предостави възможност да се гарантира, че новият праг от пет процента е нещо повече от реторика. Анкара трябва да поеме водеща роля, като предложи специална сесия за финансовите министри на срещата. В повечето страни от НАТО, особено тези с парламентарни системи, финансовите министри имат огромно влияние върху решенията за публични разходи.
Поканата им на масата би помогнала за съгласуване на бюджетното планиране със стратегическите цели за отбрана. Това също така би дало на тези министри участие в бъдещето на НАТО и би им помогнало да аргументират увеличаването на разходите за отбрана у дома.
Тюркийе, призовавайки за такава сесия, би било историческо – и може да бъде решаващо за превръщането на целта от пет процента в политически устойчива. Освен това лидерите на НАТО трябва да насърчат държавите-членки да включат изискването за пет процента в националното законодателство. Това би намалило влиянието на партийната политика и би създало приемственост през изборните цикли. Докато в европейските столици се формират коалиционни правителства през следващите години, целта от пет процента трябва да бъде изрично включена в коалиционните споразумения.
Президентът Тръмп несъмнено ще наблюдава. Неговата администрация ясно даде да се разбере, че очаква Европа да направи повече. Вероятно ще държи членовете на НАТО отговорни и ще посочва отстъпления, където ги вижда. Този натиск – съчетан с продължаващата руска заплаха – трябва да служи като мощен стимул за европейските нации да изпълнят своите ангажименти.
Колективен капацитет
Накрая, увеличаването на разходите за отбрана не е само въпрос на военен капацитет. Това също така ще укрепи трансатлантическата отбранителна индустриална база. Страните от Европейския съюз вече се движат към по-координирани обществени поръчки и производство. Например, фондът SAFE на ЕС позволява заемане за финансиране на съвместни отбранителни проекти в Европа, а Европейският фонд за отбрана е основна изследователска и развойна инициатива, предназначена да повиши капацитетите.
Докато това се случва, членовете на НАТО извън Европейския съюз – като САЩ, Великобритания и Тюркийе – не трябва да бъдат оставяни назад. Тези страни имат едни от най-напредналите и способни отбранителни индустрии в света. Пълното трансатлантическо сътрудничество ще бъде от съществено значение за колективната сигурност.
Като междуправителствен алианс за сигурност, НАТО е толкова силен, колкото са ангажиментът и способностите на неговите държави-членки. Години на недостатъчни инвестиции в отбраната в голяма част от Европа доведоха до сериозни пропуски в способностите и тревожни недостатъци в готовността.
Докато член 5 от Северноатлантическия договор от 1949 г. – който декларира, че нападение срещу един е нападение срещу всички – е широко известен, член 3 е този, който подкрепя дългосрочната сила на Алианса. Член 3 задължава всяка държава-членка да „поддържа и развива своя индивидуален и колективен капацитет за съпротива срещу въоръжено нападение“. Но колко от членовете на НАТО днес могат честно да кажат, че изпълняват това задължение?
След години на колебания НАТО най-накрая изглежда на прав път. С правилно изпълнение алиансът може да бъде по-силен, по-надежден и по-способен от всякога. Ангажиментът за пет процента бележи повратна точка. Срещата на върха в Тюркийе следващата година ще бъде първият тест дали този нов праг ще се превърне в трайна реалност.
