В понеделник Microsoft сложи край на ерата на „Скайп“, като официално прекрати дейността на платформата за безплатни разговори след 22 годинишен период на съществуване, който промени начина, по който хората се свързват през граници.

Компанията обяви решението си на 28 февруари, давайки на потребителите малко повече от два месеца, за да преминат към алтернативни платформи.

Дори името „Skype“, произлизащо от „Sky peer-to-peer“, отразяваше амбицията на платформата – революционно решение в началото на 2000-те, което свързваше потребителите директно през техните компютри, вместо чрез централен сървър. Това я превърна в пионер в интернет комуникацията.

В златните си години – около средата на 2010-те – Skype достигна над 300 милиона месечни потребители, приблизително колкото населението на САЩ. Но с времето тя започна да отстъпва спрямо новото поколение мобилни приложения като WhatsApp, Zoom и дори собствената Microsoft Teams.

Когато Microsoft купи Skype през 2011 г. за 8,5 милиарда долара, надделявайки Google и Facebook – най-голямата сделка на компанията по онова време – платформата имаше около 150 милиона потребители месечно. До 2020 г. този брой спадна до около 23 милиона, въпреки временният ръст по време на пандемията.

„Skype беше неразделна част от изграждането на съвременната комуникация. Гордеем се, че бяхме част от това пътуване.“, заявиха от Microsoft.

Компанията постепенно пренасочи фокуса си към платформата Teams, която обслужва над 320 милиона потребители месечно, както бизнес, така и лични акаунти.

Провалът на гигантите в настолните комуникации

Въпреки, че революционизира интернет комуникациите в началото на 2000-те години, Skype не успя да се адаптира към променящите се очаквания на потребителите и технологичните промени.

Приложението за гласови, видео и текстови съобщения запази своя подход, ориентиран към настолни компютри, дълго след началото на ерата на смартфоните, пропускайки ключови възможности за разработване на удобни за потребителя мобилни приложения и интегриране на функциите си за чат и видеоразговори със социалните медии, които станаха стандарт при конкуренти като WhatsApp и Facebook Messenger на Meta.

„Skype не успя ефективно да модернизира предлагането си, ценовата си политика или маркетингова стратегия, за да остане сред водачите в един все по-пренаселен и бързо развиващ се пазар“, казва Алина Тимофеева, старши съветник в областта на технологиите, данните и изкуствения интелект.

През пандемията платформата за видеоконференции Zoom бързо набра популярност, забладявайки 22,3% от пазара, докато Google Meet разшири дяла си с 20,2%. До началото на 2021 г. Zoom доминираше с почти половината от всички потребители, докато Skype изоставаше с едва 6,6%.

Двудесетгодишният път на Skype от революционна технология до дигитален реликт отразява историята на много някога доминиращи ранни дигитални платформи.

След 20 годишна дейност, Yahoo! Messenger прекрати дейността си през 2018 г. В пика си в началото на 2000-те години популярната чат платформа имаше над 100 милиона регистрирани потребители, заемайки второ място по пазарен дял в САЩ за дигитална реклама през 2012 г.

Въпреки това, в крайна сметка тя загуби позиции спрямо по-гъвкавите, ориентирани към мобилни устройства приложения като WhatsApp и Facebook Messenger, които предложиха по-дълбока социална интеграция, по-добра мобилна достъпност и по-интуитивни интерфейси.

Липсата на иновации в Yahoo, неспособността да се поддържа темпото с технологичния напредък и очакванията на потребителите, и лошите управленски решения доведоха до липса на стратегическа насока за Yahoo Messenger. Основният оперативен доход на Yahoo, който е бил 4,8 милиарда долара през 2013 г., е спаднал до 3,9 милиарда долара през 2017 г.

„Yahoo не се адаптира достатъчно бързо към търсенето, което Google направи толкова добре, или към социалните мрежи, в които Facebook е лидер“, казва Лаура Мартин, старши анализатор в инвестиционната банка Needham and Co.

MSN Messenger (в последствие Windows Live Messenger) изчезна през 2013 г., тъй като потребителската база на платформата се сви екстравагантно от 330 милиона през 2009 г.

Покупката на Skype от Microsoft за 8,5 милиарда долара през 2012 г. бележи началото на упадъка на платформата, тъй като потребителите бяха обединени в известното приложение за разговори, което в крайна сметка беше затворено тази седмица.

AOL Instant Messenger също “се пенсионира” през 2017 г., след като свърза 36 милиона потребители. През 2000 г. пазарната стойност на AOL достигна 125 милиарда долара, но до 2012 г. тя се срина до 1,75 милиарда долара, а между януари 2011 г. и 2012 г. потребителската база на AIM се срина с 64%, спадайки от 12 милиона до само 4 милиона и губейки конкуренция по отношение на приходите от Google Talk, SMS и социалните мрежи на Gmail.

„Възходът на Google и търсенето, както и на Facebook и социалните мрежи, извади много от рекламните приходи от пазара“, казва Мартин.

Възходът на мобилните приложения за съобщения

WhatsApp успя да изпревари конкурентите, като още от самото начало беше проектиран за смартфони и осигуряваше еднаква функционалност независимо дали се използва на iOS, Android или настолен компютър. Потребителите му сега разменят около 100 милиарда съобщения дневно – почти дванадесет пъти повече от глобалните SMS съобщения.

Тази фундаментална разлика между мобилните наследници и настолните комуникационни платформи се крие в във философията на техния дизайн.

Десктоп гигантите изградиха своите бизнес модели около стационарните компютри, докато мобилните платформи разпознаха нуждата на модерната комуникация да бъде навсякъде и по всяко време.

Леките приложения, минималните изисквания за данни и интуитивните интерфейси на мобилните приложения за съобщения са целенасочено проектирани за потребители, които искат да бъдат свободни да се движат, за разлика от сесиония модел на старите десктоп платформи.

Тази промяна отразява по-широка истина в днешната дигитална среда - че оцеляването и релевантността зависят от способността на марката да разбере как хората живеят, мислят и се свързват.

„За да останат актуални, марките трябва да слушат, да се адаптират и да проектират продъкти за цялостната личност - не въз основа на предположения, а на истинско разбиране на нуждите на потребителите, с помощта на поведенческа наука и анализ на данни“, споделя Алина пред TRT World.