Съединените щати нанесоха удари по три ключови ядрени обекта в Иран – Фордо, Исфахан и Натанз – което засили текущия конфликт между Израел и Иран. Президентът Доналд Тръмп заяви в обръщение към нацията, че ударите са „унищожили“ съоръженията. Той предупреди за допълнителни действия, ако Иран не се стреми към мир.
Това последно развитие, включващо САЩ, следва седмичната конфронтация между Израел и Иран, която сега навлиза в най-опасната си фаза досега, допълнително изостряйки напрежението в Близкия изток.
Докато Израел представя атаките от 13 юни като необходими за ограничаване на ядрените амбиции на Иран, Техеран ги възприема като екзистенциална заплаха, която оспорва неговия суверенитет.
Между двамата воюващи актьори, попаднали в геополитическата буря, се намират държавите от Персийския залив, които сега се опитват да балансират в деликатен и опасен триъгълник между Иран, Израел и Съединените щати.
Докато Техеран обмисля следващите си ходове, столиците на страните от Залива са наясно, че техните територии, дом на американски военни бази и критична петролна инфраструктура, могат да станат мишени за ответни удари. Заплахата от иранска блокада на Ормузкия проток, през който преминава почти една трета от световния морски петрол, отново се очертава като сериозна, добавяйки икономическа спешност към техните опасения за сигурността.
Освен това съществува и заплахата за околната среда. Удар върху иранския ядрен реактор в Бушехр може да предизвика катастрофално изтичане на радиация, което да замърси водите на Залива и да парализира инсталациите за обезсоляване, от които зависят милиони хора.
В регион, който вече е напрегнат от политически конфликти, подобна екологична криза не само ще премине границите, но и ще ги задълбочи.
По време на управлението на Обама страните от Залива наблюдаваха с безпокойство перспективата за сближаване между САЩ и Иран, което можеше да ги направи стратегически незначителни. При Тръмп страхът не е от маргинализация, а от това да станат неволни участници в конфликт, който не могат да контролират.
В непосредствения отзвук от израелския удар по Иран и американските бомбардировки на ядрени обекти, Съветът за сътрудничество в Залива (GCC) издаде координирани изявления, осъждащи нарушаването на суверенитета на Иран – необичайно единна дипломатическа позиция, която отразява нарастващото регионално безпокойство.
Забележително е обаче отсъствието на официални изявления от почти всички страни от GCC относно Договора за неразпространение на ядрено оръжие (NPT), което подчертава чувствителността и сложността на откритото разглеждане на ядрени въпроси на фона на ескалиращото напрежение.
Катар призова за сдържаност и незабавно спиране на ескалацията, като подчерта необходимостта от връщане към дипломацията, за да се избегнат катастрофални последици. Освен това Оман и Ирак (наблюдател в ССЗ) приеха това, което един западен дипломат описа като ролята на „проирански неутрални“, държави, които се придържат дипломатически към Техеран, като същевременно поддържат официален неутралитет.
Оман, бивш посредник в преговорите между САЩ и Иран, остро осъди ударите, докато Бахрейн призова за регионално сътрудничество и мирен диалог за предотвратяване на по-нататъшен конфликт и осигуряване на стабилност.
За разлика от това, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и в по-малка степен Кувейт се разглеждат като „произраелски неутрални“, нации, чиито интереси в областта на сигурността все повече се привеждат в съответствие с Израел и САЩ, въпреки публичните призиви за деескалация.
Саудитска Арабия осъди нарушаването на иранския суверенитет и призова международната общност да търси политическо решение. Министерството на външните работи на кралството наскоро публикува изявление, в което се казва, че се надява, че разговорите ще засилят „мира в региона“.
Зад този единен език започват да се появяват отново познати пукнатини. Докато всички членове на ССЗ публично декларират неутралитет, дипломати и анализатори отбелязват, че позициите на отделните държави се различават по фини, но значими начини.
Сценарии зад позицията на ССЗ
През последното десетилетие няколко държави от ССЗ тихо заложиха на сигурно, като се ангажираха дипломатически с Иран и разшириха партньорствата си в областта на сигурността, насочени към намаляване на зависимостта си от Вашингтон.
Оман действа като доверен посредник в преговорите между САЩ и Иран, докато Катар използва ролята си на стратегически партньор в подводни нефтени и газови находища. Кувейт поддържа позицията на мирен съсед без историческо напрежение или съперничество, а ОАЕ се ангажират като виден икономически проводник.
Въпреки това, сериозна иранска ескалация, особено такава, която застрашава американски военни инсталации или енергийната инфраструктура на Залива, би могла бързо да обърне тази траектория, връщайки региона под надзора на американската военна мощ.
Този момент на високо напрежение може да доведе до едно от две коренно различни бъдеще за региона.
По-оптимистичният път предвижда обрат към по-задълбочена регионална дипломация, като държавите от ССЗ заемат ролята на посредници за деескалация на конфликта.
Инвестирайки милиарди в диверсификация на своите икономики и осигуряване на енергийния износ, държавите от Залива разбират, че продължителната война пряко заплашва техните основни интереси.
Стабилността на цените на петрола, защитата на офшорната и бреговата инфраструктура и безпрепятственото протичане на морската търговия през Ормуз са все въпроси от голям интерес.
Зад затворени врати, Катар и ОАЕ, според съобщения, предлагат на Иран икономически, дипломатически или други стимули, като например облекчения по отношение на субектите, засегнати от санкциите на САЩ, или инвестиции и улесняване на търговията, за да се запази протокът отворен и да се овладее регионалното напрежение.
Алтернативата е далеч по-мрачна: отмъстителна спирала, която принуждава държавите от Залива да влязат в по-тясна военна прегръдка със САЩ, въпреки дългогодишната амбивалентност.
Държавите от Персийския залив, особено ОАЕ и Саудитска Арабия, участват в тиха дипломация с Иран, за да облекчат напрежението и да избегнат регионална ескалация, като Абу Даби улеснява ранните контакти между САЩ и Иран, а Рияд се стреми да увери Техеран по въпросите на сигурността.
Съобщава се също, че Саудитска Арабия е отворена за отстъпки по иранската ядрена програма в замяна на подкрепа от САЩ за собствените си ядрени амбиции. В основата на тези усилия са икономическите приоритети, особено за Саудитска Арабия, където програмата за развитие на престолонаследника Мохамед бин Салман е фокусирана върху устойчивата регионална стабилност.
Настояването на ССЗ за участие на ООН сигнализира за предпочитание към многостранно посредничество за овладяване на ескалацията.
С големи регионални проекти за развитие и икономическа диверсификация на карта, основният приоритет на Залива остава деескалацията, независимо от всякаква тиха подкрепа за ирански неуспехи.
Минали позиции на Техеран в региона
Регионът е виждал този сценарий и преди. Отмъстителната доктрина на Техеран обикновено е точна и символична, избирайки цели, които отразяват произхода, а не само близостта на враждебните действия.
Само миналата година Техеран изстреля ракети по израелската военновъздушна база Неватим както през април, така и през октомври, след като израелски въздушни удари поразиха посолството му в Дамаск и убиха висш представител на КСИР в Техеран.
През 2022 и 2023 г. иранските сили атакуваха предполагаеми обекти на Мосад в северен Ирак, след саботажни операции в Иран.
След убийството на иранския генерал Касем Солеймани от САЩ през 2020 г., Иран отговори с изстрелване на балистични ракети по въздушните бази Айн ал-Асад и ал-Таджи в Ирак, в които се помещават американски войски.
Година по-рано, през 2019 г., дронове на хутите, за които се смята, че са доставени от Иран, парализираха саудитския петролен гигант Aramco в зашеметяваща атака, която временно намали наполовина производството на петрол в кралството.
Същата година, неидентифицирани дронове удариха близо до пристанището Фуджейра в ОАЕ, което е ярък напомняне, че ескалацията в Залива често се разпростира през границите, независимо от тяхното пряко участие.
От 2017 г. Техеран следва доктрина за стратегическо възмездие, насочена към началните точки на атаките срещу неговите интереси. Първата му открита употреба на балистични ракети беше срещу позиции на ИДИЛ в Сирия през 2017 г.
Това беше последвано от удари по базите Айн ал-Асад и ал-Таджи в Ирак, местата за изстрелване на дрона, който уби Солеймани.
Но сега е малко вероятно Иран да удари директно американски бази в държавите от Залива, тъй като последните доклади сочат, че последните атаки са били извършени от американска подводница в Арабско море и от остров Диего Гарсия, и двете отдалечени и технически извън пряката юрисдикция на ССЗ.
Въпреки това, рискът държавите от Залива да бъдат въвлечени в конфликта остава тревожно реален. Независимо дали чрез пряко насочване, кибер смущения, политически последици или разпространение на глобалните енергийни пазари, ССЗ е напълно обединен.
Коя конкретна държава от Залива е най-уязвима, обаче, зависи до голяма степен от формата на иранското възмездие и дали САЩ ще ескалират допълнително. Бахрейн се откроява като особено изложен поради малкия си географски размер и присъствието на голяма американска въздушна база. Ирак, макар и да не е член на ССЗ, също остава много достъпен за иранско възмездие, или директно, или чрез прокси милиции.
Междувременно, Саудитска Арабия може да стане цел, ако Иран насърчи хутите да ударят критична енергийна инфраструктура, като например обекти на Aramco, което е отзвук от минали атаки.
В сложната шахматна дъска на близкоизточната силова политика, неутралитетът става все по-труден за поддържане и все по-опасен за погрешно изчисляване.
