Как трябва да разбираме широко разпространеното изявление на говорителя на китайското Министерство на външните работи: „Ако САЩ искат война, било то търговска война, митническа война или какъвто и да е друг вид война, ние сме готови да се борим до край“?
Мнозина интерпретират това като ескалация на словесната война, поне от страна на Китай. Това изявление звучи зловещо, тъй като рядко чуваме толкова директно изказване от Министерството на външните работи на Китай, което след това се разпространява в различни официални социални медии по света.
Накратко, това не е типичната бравада, която често чуваме от Министерството на отбраната, Global Times или от така наречените „дипломати-варлордове“, които или излизат извън рамките на официалната линия, или го правят по указание с известна дистанция от центъра на властта.
Освен това, това е особено впечатляващо, защото през последните месеци преди изборите в САЩ официалните изявления от Китай, както и репортажите в държавните медии, третираха Вашингтон с известна предпазливост, изчаквайки да видят какъв път ще избере Доналд Тръмп, без да се въвличат в низходяща спирала на взаимни удари, която Тръмп обикновено обича.
Сега, когато е ясно, че новата администрация на САЩ действа доста агресивно срещу Китай, това ново директно изявление е сигнал, че ръкавиците са свалени, поне в дискурсивен план.
Можем също така да се запитаме дали това бележи повратен момент в Пекин, който се подготвя за фаза на по-пряка конфронтация със САЩ. Ако американското оттегляне от Украйна най-накрая разчисти пътя за Вашингтон да насочи пълното си внимание срещу Китай, както някои спекулират, то сега е моментът Пекин да заеме недвусмислено твърда позиция, дори до степен да заяви, че е готов за война, ако САЩ го провокират.
От една страна, такава позиция е в съответствие с твърдението на Пекин, че в тази нова ера Китай се е завърнал в центъра на световната сцена като голяма сила, която вече конструктивно реализира възникването на многополюсен свят.
От друга страна, Тръмп многократно е демонстрирал стойността на предпазливостта, когато става въпрос за отношенията с Русия, като многократно повдига въпроса за възможна трета световна война, ако тези отношения бъдат неправилно управлявани.
Това предоставя важен контекст, докато Тръмп се стреми да разреши войната на президента Джо Байдън срещу Русия: американските лидери обещаха поражение на Русия и унищожение на руската икономика. Но днес сме свидетели на президент на САЩ, който вероятно ще преговаря за условия, потвърждаващи руската победа, и то без съюзниците си или дори Украйна на масата.
As the US falls behind in the growing trade war, President-elect Trump has thrown down the gauntlet at the Asian giant. But can there be a winner in this war?
Урокът за Китай е ясен: ако Тръмп се страхува от по-голяма война с Русия, ако Русия устоя на НАТО, Украйна, Европа и САЩ, и го направи с икономика, която издържа на опустошителни атаки, то Китай, като много по-силна страна от Русия както икономически, така и военно, трябва също така да застане твърдо, и то още повече, ако администрацията на Тръмп е готова да тества решимостта на Китай.
Миналата година в Пекин имаше тих консенсус, че втори мандат на Тръмп би бил в полза на интересите на Китай. Разбира се, имаше и такива, които се притесняваха, че разрешаването на конфликта в Украйна ще освободи Вашингтон да се фокусира повече върху Китай. Но може да се твърди, че САЩ използваха този конфликт, за да развалят отношенията на Китай с Европа.
Междувременно администрацията на Байдън не беше забавена в разгръщането на своята стратегия за сдържане на Китай до такава степен, че рискът от война стана непоносимо висок до 2023 г., изисквайки умереност. Едновременно с това ставаше все по-ясно, че целите на САЩ в Украйна ще се провалят.
Може да се твърди, че 2023 г. бележи година на стратегически провал, демонстриращ твърдите граници на американските възможности да наложат отново еднополюсен световен ред, година, последвана от нарастваща стабилизация в китайската икономика и ключови технологични пробиви, които сигнализират за самоунищожителната безсмисленост на американската технологична блокада.
Следователно доктрината на Байдън се провали. Докато завръщането на Тръмп би предложило на САЩ добра възможност да сменят тактиката, китайците бяха доста уверени, че той ще бъде дори по-малко ефективен от своя предшественик в събирането на международна подкрепа срещу Китай. Те смятаха, че той ще бъде още по-склонен да подхранва поляризация и кризи в управлението сред американските съюзници и в самите САЩ и по-вероятно да договори търговска сделка, както се случи по време на първия мандат на Тръмп.
Това е така, защото търговската война в крайна сметка носи голяма болка на американците и скоро след това конгресмените на Тръмп ще се изправят пред избиратели, които искат мир и облекчение от инфлацията, което той им е обещал.
Наистина, ако републиканците загубят контрола над Конгреса, второто идване на Тръмп ще се разглежда като втори провал, а анатемата на статуса на "куца патица" ще предизвика у някои от нас популярния китайски мем за Тръмп като „златен петел“.
US president previously imposed additional customs duties of 10 percent on all products imported from China.
Докато Тръмп все още не е разкрил напълно картите си, Пекин вижда, че САЩ изследват три потенциални стратегически пътя едновременно. Първо, той може да заложи изцяло на разединяване и сдържане на Китай. Но това може да рискува провокиране на икономическа война, която може да тласне Китай срещу долара. Това от своя страна може да доведе по-пряко до военен конфликт, предвид факта, че икономиката на САЩ (и следователно американската военна мощ) е до голяма степен къща от карти, изградена върху силата на долара като наднационална валута.
Второ, той може да насърчи политика на стратегическо оттегляне към по-тясна сфера на влияние, нова доктрина на Монро, както предполагат някои от неговите действия, връщайки се основно към Западното полукълбо, където САЩ са географски облагодетелствани. Това може да бъде допълнено с действия срещу Гренландия и Канада, предвид относителната стойност на Глобалния север спрямо климатичните промени.
Междувременно Китай и Русия ще трябва да определят своите позиции в Централна Азия, което може да се окаже по-трудно, отколкото изглежда, въпреки напредъка, който двете страни постигнаха чрез стратегическо партньорство и инициативи като Пътя на коприната, БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество.
Трето, Тръмп може да натрупва лостове за голяма сделка, където се надява да получи колкото се може повече от Китай, включително защита на долара, американската икономика и стратегическите интереси на САЩ в Америка, като същевременно насърчава китайските инвестиции и производство в САЩ, изпреварвайки Европа в този процес. Тази възможност със сигурност интригува Пекин и ужасява Европа, и от трите пътя може да е най-реалистичната, която трябва да бъде реализирана преди междинните избори в Конгреса.
Може да се каже, че Китай разбира тези тактики и възможни стратегически пътища и има планове за всеки от тях. Междувременно, да изглежда разтревожен или алармист не е нещо, което Пекин иска да комуникира, защото това е точно това, което Тръмп се опитва да предизвика. Последното нещо, което той иска да чуе, е, че страна, по-мощна от Русия, е готова за война. И за разлика от Канада, Мексико, Панама и Колумбия, Китай няма да бъде принуден към отстъпки.
