Съединените щати започнаха да налагат наказателно мито от 50% върху всички стоки с индийски произход, засилвайки натиска върху азиатската държава заради нарастващите ѝ енергийни и отбранителни връзки с Русия. Президентът на САЩ предупреди Русия, че може да се изправи пред „икономическа война“, ако не постигне мир с Украйна.
От сряда индийският износ е подложен на значителни американски мита – едни от най-високите, налагани от Вашингтон. Този ход следва обявлението на президента Доналд Тръмп за допълнителни мита по-рано през август, което той обясни като отговор на увеличените покупки на руски петрол и отбранително оборудване от страна на Ню Делхи.
Според съобщение на американското Министерство за вътрешна сигурност, новите мита влизат в сила от сряда (12:01 ч. EDT или 9:31 ч. IST) и се прилагат за всички индийски стоки, внесени за потребление в САЩ или изтеглени от складове за продажба.
Уведомлението посочва, че изключения ще важат само за товари в транзит, които имат нужната сертификациям за хуманитарна помощ и за стоки, обхванати от програми за реципрочна търговия.
Уведомлението подчертава, че действието е в отговор на индиректната подкрепа на Индия за военната инвазия на Русия в Украйна.
„Правителството няма надежда за незабавно облекчение или забавяне на американските мита“, заяви служител от Министерството на търговията, пожелал анонимност, тъй като не е упълномощен да говори пред медиите.
Предупреждения от частния сектор
Индийският премиер Нарендра Моди обеща да не прави компромиси с интересите на земеделците, дори това да му струва скъпо. Моди също предприема действия за подобряване на отношенията с Китай, първото му посещение там от седем години насам е планирано за края на месеца.
Износителските групи оценяват, че увеличенията могат да засегнат близо 55% от 87-те милиарда долара износ на стоки на Индия за САЩ, като същевременно облагодетелстват конкуренти като Виетнам, Бангладеш и Китай.
„Американските клиенти вече спряха новите поръчки. С тези допълнителни мита износът може да намалее с 20-30% от септември нататък“, заяви Панкадж Чадха, президент на Съвета за насърчаване на инженерния износ.
Чадха добави, че правителството е обещало финансова подкрепа, включително увеличени субсидии за банкови заеми и подкрепа за диверсификация в случай на финансови загуби.
„Въпреки това износителите виждат ограничени възможности за диверсификация към други пазари или продажби на вътрешния пазар“, каза той.
Анализатори от частния сектор предупреждават, че устойчива 50-процентна митническа тарифа може да бъде тежест върху индийската икономика и корпоративните печалби. Това от своя страна ще доведе до най-стръмните спадове на печалбите в Азия – дори предложените вътрешни данъчни облекчения да смекчат удара частично.
Capital Economics заяви миналата седмица, че ако пълните американски мита влязат в сила, ударът върху икономическия растеж на Индия ще бъде 0,8 процентни пункта както тази, така и следващата година.
Финансиране на войната на Русия?
Тръмп и съюзниците му обвиниха Индия, че финансира войната на Русия в Украйна.
Новата тарифа може да повиши ставките върху някои индийски стоки до 50%, което потенциално би могло да спре вноса на САЩ от Индия на стойност близо 87 милиарда долара.
Наскоро търговският съветник на Белия дом Питър Наваро заяви, че покупките на руски суров петрол от Индия финансират войната на Москва в Украйна, добавяйки, че Ню Делхи „сега се угажда както на Русия, така и на Китай“.
„Ако Индия иска да бъде третирана като стратегически партньор на САЩ, тя трябва да започне да се държи като такъв“, написа Наваро в статия, публикувана във Financial Times в понеделник, със заглавие „Индийското петролно лоби финансира военната машина на Путин – това трябва да спре“.
„Този бум не е обусловен от нуждите на вътрешното потребление на петрол. По-скоро това, което наистина движи тази търговия, е спекулирането от страна на лобито на големите петролни компании на Индия. Всъщност Индия действа като глобален клирингов център за руски петрол, превръщайки ембаргирания суров петрол във висококачествен износ, като същевременно дава на Москва необходимите ѝ долари“ добави Наваро.
Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент също обвини Индия в спекулиране от рязко увеличените покупки на руски петрол по време на войната в Украйна, заявявайки, че Вашингтон смята ситуацията за неприемлива.
В скорошно интервю за CNBC Бесент заяви, че руският петрол сега представлява 42% от общите покупки на петрол на Индия, в сравнение с под 1% преди войната, и сравнява това с дългогодишния купувач Китай, чиито покупки на руски петрол са се увеличили от 13% до 16%.
„Индия просто печели. Те препродават. Това, което бих нарекъл индийски арбитраж – купуване на евтин руски петрол, препродажбата му като продукт, появил се по време на войната – което е неприемливо“, каза Бесент.
Индия твърди, че е атаките срещу нея , че купува руски петрол на намалени цени са несправедливи, докато САЩ и Европейският съюз продължават да търгуват с Русия.
„Що се отнася до САЩ, те продължават да внасят от Русия уранов хексафлуорид за ядрената си индустрия, паладий за електромобилната си индустрия, торове, както и химикали“, заяви индийското външно министерство в неотдавнашно изявление.
„Много сериозни“ икономически санкции срещу Русия
Междувременно, Тръмп заяви във вторник, че е готов да наложи икономически санкции срещу Русия, ако Владимир Путин не постигне прекратяване на огъня в Украйна.
„Много, много сериозно е това, което имам наум, ако се наложи го направя, но искам да видя какво ще се случи“, каза Тръмп в отговор журналист, попитал дали Путин ще понесе последствия.
„Имаме икономически санкции. Говоря за икономически, защото няма да влезем в световна война.“
Президентът отложи дълго заплашваните санкции срещу Путин в последния си опит да сложи край на повече от тригодишната война, която към момента не се поддава на усилията му за посредничество.
Тръмп търси лични разговори между украинския президент Володимир Зеленски и Путин.
Въпреки, че Зеленски даде принципно съгласие за подобна среща, Путин не изрази съгласие.
Кремъл намекна, че в момента такава среща не се предвижда.
„Това няма да е световна война, но ще бъде икономическа война“, каза Тръмп на заседание на кабинета в Белия дом.
„Икономическата война ще бъде лоша и ще бъде лоша за Русия, а аз не искам това.“, каза той.
