Напрежението между Израел и Иран продължава да ескалира на седмия ден от конфликта, след като израелски въздушни удари и ответни удари от страна на Иран доведоха до над 240 жертви в Иран и над 24 в Израел.
Зад нарастващата конфронтация израелски официални лица тихо оказват натиск върху Вашингтон за по-дълбоко военно участие. „Цялата операция се основава на предположението, че САЩ ще се включат в даден момент“, заяви израелски представител пред CNN, подчертавайки зависимостта на Тел Авив от американските способности за пробиване на бункери — препратка към мощни американски бомби, които могат да поразяват цели дълбоко под земята.
В центъра на този натиск е заводът за обогатяване на ядрено гориво „Фордо“ в Иран — силно укрепено ядрено съоръжение, разположено дълбоко в планина близо до град Кум в централната част на Иран.
След последната вълна от израелски въздушни удари, насочени към военни и ядрени обекти в Иран, анализатори предупреждават, че Техеран може да започне работа в компелкса „Фордо“, за да превърне нарастващите си запаси от обогатен уран в ядрени оръжия.
Докато се смята, че Израел е насочил удари към съоръжението през последните дни, Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) потвърди, че „Фордо“ остава невредим. Това води до заключението, че или Израел умишлено е избягвал да причини щети на обекта, или не разполага с необходимите способности за това.
Доцент Озгур Корпе от Националния университет по отбрана заявява пред TRT World: „Израел не може самостоятелно да неутрализира „Фордо“ при сегашните технологични условия.“ Той обяснява, че съоръжения като „Фордо“ са проектирани с оглед на „секретност, география и специални строителни методи“, включително подземна дълбочина и подсилени материали, които ги защитават от въздушни и наземни атаки.
Съоръжението е разположено на дълбочина от 80 до 100 метра под планините близо до Кум и остава едно от най-сигурните и стратегически чувствителни ядрени обекти в Иран. В момента там работят шест каскади от центрофуги IR-1 и десет каскади от по-усъвършенствани машини IR-6.
Според Съвместния всеобхватен план за действие от 2015 г. (JCPOA) Иран беше забранено да обогатява уран в „Фордо“ и се съгласи да превърне съоръжението в изследователски център. Въпреки това, след оттеглянето на САЩ от споразумението през 2018 г., Техеран възобнови обогатяването на уран на мястото, което беше потвърдено от МААЕ през 2019 г.
Подсилено с дълбоки подземни тунелни системи и обградено с противовъздушна отбрана, заводът „Фордо“ в момента обогатява уран до 60 процента, което се смята за опасно близо до 90-процентната чистота, необходима за оръжейни цели.
Корпе обяснява, че съоръжения като „Фордо“ са умишлено „изградени на сигурна дълбочина, което намалява рисковете от директни удари и радиоактивно замърсяване.“
Докато израелските въздушни удари през юни повредиха или унищожиха няколко ядрени обекта в Иран, включително съоръжения в Натанз, Исфахан и Техеран, „Фордо“ остава непокътнат. Множество разузнавателни източници потвърждават, че Израел е опитал да удари спомагателни сгради близо до завода, но не е успял да проникне в самото съоръжение.
Предизвикателството се крие в дълбочината и подсилената структура на „Фордо“, които са доказали своята устойчивост срещу израелските боеприпаси.
30,000-фунтовата бомба GBU-57 Massive Ordnance Penetrator (MOP) е широко смятана за единственото неядрено оръжие, което потенциално може да пробие силно укрепеното съоръжение „Фордо“.
GBU-57A/B Massive Ordnance Penetrator е разработена от САЩ, прецизно насочвана „бомба за пробиване на бункери“, предназначена да унищожава дълбоко заровени и подсилени цели като подземни ядрени съоръжения.
С тегло приблизително 13,600 кг и дължина 6,2 метра, бомбата може да проникне до 61 метра земя или скала преди детонация. Тя се счита за най-мощното неядрено оръжие в арсенала на САЩ, способно да достигне цели, защитени под значителни слоеве защитен материал.
Оръжието се управлява изключително от Военновъздушните сили на САЩ и може да бъде разположено само от бомбардировача B-2 Spirit, усъвършенстван дългобоен самолет с глобален обхват и способност за избягване на радарите.
Израел, въпреки че разполага с различни прецизно насочвани боеприпаси, няма достъп до GBU-57 или бомбардировача B-2, което ограничава способността му самостоятелно да атакува дълбоко укрепени обекти като „Фордо“.
„До момента тези оръжия са публично известни само в Съединените щати“, казва Корпе. „Ако Израел твърди, че може да неутрализира „Фордо“, то или тайно е придобил тази технология — за което няма доказателства — или ще трябва САЩ да извършат удара вместо него.“
Докато Израел разполага с по-леки бомби за пробиване на бункери като BLU-109 и GBU-28, експертите широко са съгласни, че те не са достатъчни, за да унищожат обект, толкова укрепен и дълбоко заровен като „Фордо“.
Според многократни оценки на военни анализатори, дори операция, водена от САЩ, вероятно ще изисква множество прецизни удари, за да се неутрализира напълно „Фордо“, който е защитен от мрежа от подсилени тунели и противовъздушна отбрана.
Това оперативно предизвикателство подхранва нарастващите призиви в израелските отбранителни кръгове за директно военно участие на САЩ в усилията за елиминиране на обекта, ако дипломатическите или тайните средства не успеят да спрат напредъка на Иран в ядрената област.
Въпреки публичните сигнали, че Израел може да действа самостоятелно срещу ядрената инфраструктура на Иран, официалните лица широко интерпретират тази реторика като част от кампания за натиск, насочена към привличане на САЩ към директно военно участие.
Израелските декларации за оперативна способност се възприемат като насочени повече към Вашингтон, отколкото към Техеран, с цел да сигнализират за спешност и да подтикнат САЩ към действие, вместо просто да възпират Иран.
Зад кулисите израелското ръководство изглежда използва всякакви дипломатически и символични инструменти, за да ускори вземането на решения от страна на САЩ.
Скорошен билборд в Тел Авив улови настроението: „Г-н Президент, довършете работата!“, гласеше той, явен призив към президента на САЩ Доналд Тръмп да се включи в конфликта.
Докато Тръмп е одобрил планове за извънредни ситуации, включително потенциалното използване на бомби за пробиване на бункери, той все още не е разрешил пълномащабна интервенция.
Нарастващото разочарование в израелските кръгове произтича от осъзнаването, че Иран изглежда по-устойчив, отколкото първоначално се очакваше. Неговата подземна ядрена инфраструктура остава непокътната въпреки израелските усилия, а продължаващото обогатяване на уран оспорва опитите за саботаж.
В резултат на това Израел сега вижда участието на САЩ не като предпочитание, а като необходимост.
Военните движения сочат към тихи подготовки. Преразполагането на американски самолетоносачи, присъствието на разрушители с управляеми ракети и позиционирането на самолети за презареждане във въздуха — всичко това подсказва, че Вашингтон се подготвя за евентуална ескалация, ако президентът реши да действа.
